Moodle НБУ

Страстна събота или

Съшествие на Христос в Ада

В православната традиция Велика събота не е просто ден на траур, а ден на велико очакване и скрита победа. Според богословието, след разпятието Христос истински умира и със Своята душа слиза в ада — не като пленник, а като Победител. Това събитие е известно като Съшествие в ада. Христос разбива вратите на ада, съкрушава властта на смъртта и извежда оттам душите на праведниците — от Адам и Ева до последните пророци. Това е момент на невидим триумф, изразен в богослужението със символи на светлина, победа и обновление, макар външно все още да владее тишината на гроба.

В католическата традиция Велика събота (The Harrowing of Hell) е преди всичко ден на мълчание и покой. Христос е положен в гроба, а Църквата съзерцава тежестта на смъртта и отсъствието Му. Литургически, денят е почти напълно безмълвен — няма литургия, няма тържествени служби. Смисълът на този ден е да се изчака Възкресението, в тишина и скръб. Макар и католическата вяра също да приема, че Христос е "слязъл в ада" (както се казва в Апостолския символ на вярата), това събитие е по-малко развито образно и богословски, отколкото в източната традиция. Акцентът е върху гроба, не подземния свят.