„Малееей, да ви разправям вчера по нощите като се връщам с каруцата от Силистра надолу... По едно време като рипна онова ми ти конче, като хукна! Не мога да го спра, а се опитва и да си обръща главата... Позапрях го по едно време (нали вече сме до село близо) и гледам назад - на височкото стоят два вълка до редките лески... Малееей, изправи ми се косата!“

„Исках колкото може по-едър кредит да взема. Писах сто и десет хартии, много документ - много нещо. С адвокатчето отвсякъде го умувахме... И накрая идва вече до интервюто в банката - щото за големите кредити е така. Час и половина с директора и с шефа на отдела по кредитите! Изядоха ме тия двама вълци, ей! Такъв лихвен процент ми туриха, че...“
Промяна: четвъртък, 4 август 2011, 11:59 AM