Тук студентите имат възможност да поставят въпроси относно темите, които ще бъдат включени в първия тест за текущо оценяване. Всяка от темите е зададена като отделен параграф във форума, където можете да качвате Ваши коментари и да включвате въпроси.
Лекцията представя комплекса от изградени и развиващи се стратегически отношения на ЕС със значими актьори в международната среда в сферите на Външната политика и сигурността:
1. Отношенията ЕС - НАТО
2. Отношенията ЕС-Русия
3. Отношенията ЕС - Китай
Лекцията представя последователно:
1. Основните институции на ЕС, които играят водеща роля във формирането и провеждането на ОВППС и ОПСО на ЕС.
2. Някои от водещите помощни институции на ОВППС и ОПСО.
3. Процеса на взимане на решение по отношение на ОВППС и ОПСО.
Лекцията представя специфичната траектория на развитието на ЕС като класически актьор в МО. Тук са очертани логиката и еволюцията на формиране на способности на ЕС да води обща външна политика и обща отбранителна политика. Водещият акцент в лекцията е поставен върху разбирането на характера на това развитие. Той е определен като продукт от поне два значими процеса: динамиката в международната среда (която два определени шансове за промяна в позицията на ЕО/ЕС в международната политика) и логиката на самия интеграционен процес, която формира специфичните стъпки на интеграционната общност и Съюза, с които се прави опит да се възползва от шансовете в международната среда.
Тук е представен един втори подход за оценка на значимостта на даден актьор в международните отношения. Обвързан с разбирането на Дж. Най за наличието на допълнителни важни елементи на съвременната външна политика, които излизат извън "пакета" на "суровата сила", този подход е известен, като подхода на "меката сила". Лекцията извежда принципните теоретични основи на подхода на "меката сила", дава дефиниция за нейното разбиране, като инструментариум за изследване на външната политика. Вторият акцент е пригодността на концепцията за меката сила за изучаване на ЕС като актьор в международните отношения. Лекцията дава определена операционализация на този подход по отношение на ЕС.
Тук е представен един втори подход за оценка на значимостта на даден актьор в международните отношения. Обвързан с разбирането на Дж. Най за наличието на допълнителни важни елементи на съвременната външна политика, които излизат извън "пакета" на "суровата сила", този подход е известен, като подхода на "меката сила". Лекцията извежда принципните теоретични основи на подхода на "меката сила", дава дефиниция за нейното разбиране, като инструментариум за изследване на външната политика. Вторият акцент е пригодността на концепцията за меката сила за изучаване на ЕС като актьор в международните отношения. Лекцията дава определена операционализация на този подход по отношение на ЕС.
Водещото в тази тема е съществуването на различни подходи за оценяване на значимостта на даден актьор в международните отношения. Тук е представен подходът, свързан с школата на реализма в международните отношения. Той стъпва на няколко основни елемента:
1. Принципна центрираност върху разбирането, че водещите субекти в международните отношения са националните държави.
2. Същността на възможностите да се води успешна външна политика, съобразена с националния интерес се определя от наличието на няколко основни предпоставки (потенциал): политически, икономически, военен и комуникационен. Това е принципно подход, измерващ потенциала и реалното разгръщане на този потенциал, като сила в международната среда.
В лекцията са представени и определени критерии (измерители) на наличния потенциал в политическо, икономическо и военно отношение, които имат количествен, но и качествен характер.