Теми

  • АНОТАЦИЯ НА КУРСА

    През последните десетилетия развитието на интеграцията в Европа и появата на Европейския съюз бележат трансформацията на една икономическа общност в политическа. Този процес се разгръща и е повлиян от комплексни вътрешни за интеграцията фактори, но и от динамичните промени в международната среда. От тази перспектива курсът се стреми да изгради познания за позицията, влиянието и ролята на Европейския съюз в глобалната политика. Тук не се следва само класическия за международните отношения подход, който се фокусира върху способностите на ЕС да бъде значим играчи фактор в международната среда – т.е. способността на ЕС да формулира и води единна външна политика и политика за сигурност. Курсът стъпва и на разбирането за специфичната роля и дори уникалният характер на Европейския съюз в глобалната политика. Те могат да се откроят единствено ако глобалната политика се възприеме като понятие, което надхвърля класическите измерения на външната политика и политиката за сигурност и включва редица други широки измерения – икономическа, търговска, валутна, екологична и др. политики на международно ниво. Курсът се състои от три части. Първата дава знания за основните подходи за определяне на значимост на даден актьор в международната среда. Втората представя кратък преглед на способностите на ЕС да води единна външна политика и политика за сигурност. Третата застъпва широки и важни измерения от влиянието на ЕС в глобалната политика:политика на разширяване на ЕС, търговска политика на ЕС, политика за развитие и хуманитарна помощ на ЕС и др. 

    ТЕМАТИЧЕН ПЛАН С ДАТИ НА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЛЕКЦИИТЕ, СЕМИНАРИТЕ И ТЕСТОВЕТЕ ЗА ТЕКУЩО ОЦЕНЯВАНЕ

    (пролет 2023/2024)

    1.Тема 1:  Подходи за оценка на значимост в международната среда. Реализъм: Фактори изграждащи значимост в международната среда. 28.02.2024.

    2. Тема 2: Концепция за "меката сила" и елементи на меката сила. ЕС като "мека сила". Рамка за оценка на позицията на ЕС в международната среда. 06.03.2024. 

    3. Семинар 1:  Фактори, изграждащи значимост в международната среда - 13.03.2024

    4. Тема 3: Еволюция на ЕС като класически актьор в международните отношения: политическо сътрудничество, ОВППС и ОПСО. - 20.03.2024

    5 Тема 4: Институции и процес на вземане на решения на ЕС по отношение на Външната политика.  - 27.03.2024

    6. Семинар 2: Помощни институции на ЕС по отношение на ОВППСО - 03.04.2024. 

    7. Тема 5: Стратегически пртньорств на ЕС: отношенията ЕС - НАТО. - 10.04.2024 г.

    8 Онлайн Тест 1 - 17.04.2024.

    9. Тема 6: Стратегически партньорства на ЕС: Отношенията ЕС-Русия и ЕС-Китай - 24.04.2024

    10. Семинар 3: Отношенията на ЕС със значимите фактори в международните отношения: ЕС-САЩ, ЕС-Латинска Америка и др.  - 08.05.2024.

    11. Тема 7: Измерения на "меката сила" на ЕС в глобалната политика: Единна търговска политика и влияние в ГАТТ (СТО) - 15.05.2024.

    12. Тема 8: Измерения на "меката сила" на ЕС в глобалната политика: Политика за развитие и хуманитарна помощ на ЕС - 22.05.2024. 

    13. Тема 9: Измерения на "меката сила на ЕС" в глобалната политика: Политика на разширяване на ЕС - 29.05.2024. 

    14. Семинар 4: ЕС като фактор в глобалната среда - граници на "меката сила" и геополитически предизвикателства пред ЕС във второто десетилетия на 21 в. - 05.06.2024. 

    15. Онлайн Тест 2 - 12.06.2024.

    ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

    1. Berthretorn, Ch. and Vogler, J., The European Union as a global actor, Routlage, London 1999.

    2. Cannizzaro, E. (ed.), The European Union as an Actor in International Relations, Kluwer Law International, Netherlands, 2002.

    3. De Flers, N.A., Chappell, L. and Müller, P., The EU,s Foreign and Security Policy, in Falkner, G. (ed.), The EU, S Decision Traps, Oxford University Press, Oxford, 2011, pp. 162-180.

    4. Edwards, Geoffrey (2005), “The Pattern of the EU’s Global Activity”, in International Relations and the European Union, Christopher Hill and Michael Smith, eds., 39-63. Oxford: Oxford University Press.

    5. Elgström, Ole, and Michael Smith, eds. (2006), The European Union’s Roles in International Politics, Oxon: Routledge.

    6. Gänzle S., Grimm S. and Makhan D. (eds.), The European Union and global development. An “Enlightened superpower “in the making? UK, Palgrave Macmillan 2012.

    7. Ginsberg, Roy H. (2001), The European Union in International Politics: Baptism by Fire, Lanham, MD: Rowman and Littlefield Publishers.

    8. Hill, Ch. and Smith, M., International Relations and European Union, Oxford University Press, Oxford, 2011.

    9. Hill, Christopher, and Michael Smith (2005), “International Relations and the European Union: Themes and Issues”, in International Relations and the European Union, Christopher Hill and Michael Smith, eds., 3-17. Oxford: Oxford University Press.

    10. Holden P. In search of structural power. EU aid policy as a global political instrument. USA, England, Ashgate Publishing Limited 2009.

    11. Keukeleire, Stephan, and Jennifer MacNaughtan (2008), The Foreign Policy of the European Union, Houndmills, Basingstoke: Palgrave, Chapter 2.

    12. Laatikainen, Katie Verlin, and Karen Smith, eds. (2006), The European Union at the United Nations: Intersecting Multilateralisms, Basingstoke: Palgrave.

    13. Laursen F. (ed.), The EU in the global political economy, Brussels, P.I.E. Peter Lang s.a. 2009.

    14. Lucarelli, S. and Manners, I., (eds.), Values and principles in European Union Foreign Policy, Routlage, 2006.

    15. Marsh, Steve, and Hans Mackenstein (2005), The International Relations of the European Union, London: Pearson Longman, Chapters 1-3.

    16. Smith, Karen (2008), European Union Foreign Policy in a Changing World, 2nd edition, Cambridge: Polity Press.

    17. Smith, Michael (2006), “The EU as an International Actor”, in European Union, Power and Policy-Making, 3rd edition, Jeremy Richardson, ed., 289-310. London: Routledge.

    18. Youngs R. The EU,s role in world politics. A retreat form liberal internationalism. New York, Routledge 2010.


     ФОРМИ НА ТЕКУЩО ОЦЕНЯВАНЕ.

     

    1. Два теста с отворени въпроси, които се провеждат присъствено : един в средата и един в края на курса - 60% 
    2. Едно участие в семинар или едно изпълнено задание на страницата на курса в Мудъл, НБУ – 40 %

    СЕМЕСТРИАЛЕН ИЗПИТ

    1. Два теста - 60%
    2. При преценка на преподавателя: събеседване върху проблематиката и темите в курса - 40%

    Забележка:

    При наличието на уважителни причини и при уведомяване на преподавателя в началото на курса, могат да бъдат уточнени алтернативни форми на текущо оценяване.

    • Студентите могат да поставят въпроси, свързани с гарфика и плана на курса и формите на текущо оценяване през семестъра, Също така, форумът е мястото, където всеки от студентите би могъл да предложи на преподавателя е някой от семинарите или лекциите към курса да бъде включена дискусия по въпроси и тема, които са във връзка с тематиката на курса, но не са включени в учебния план.

  • Тема 1

    ТЕМА 1: Подходи за определяне на значимост в международната среда. реализъм: фактори определящи значимост в международните отношения

    На 28.02.2024.

    • Как се определя значимостта или относителната "сила" на даден субект в международните отношения?

      Това е водещият въпрос в първата лекция. Тя представя в обобщен план наличието на различни подходи и методологии за оценка на значимостта на субектите в международните отношения. Тук, макар и без задълбочено позоваване на теорията на международните отношения са откроени два базови подхода. Пърият стъпва на традициите на реализма и извежда оценката на значимостта в международните отношения през геополитически и геостретегически критерии. Вторият е обвързан с либералните възгледи за международните отношения, което отвежда оценката на значимостта в международните отношения на даден играч "отвъд" сравнението на класическите фактори, които изграждат неговата  "сурова сила".

      Втората част на лекцията представлява илюстрация на приложението на първия подход (стъпващ на реализма) за оценка на значимостта в международните отношения. Тук са дефинирани три основни групи фактори (или потенциал), които в своята съвкупност изграждат относителната сила на даден актьор в международната среда - политически, икономически и военен и комуникационен потенциал. За улеснение на студентите, всеки от факторите и неговото измерване са обвързани с определени количествени и качествени критерии, които са поставени в сравнителен аспект. 

      За политическия потенциал, сравнителните измерващи критерии са: традиции и присъствие в международните отношения; легитимност и универсалност на политическите послания и ценности и способността на даден актьор да влияе върху динамиката в международната среда.

      Икономическият потенциал е измерван и сравняван чрез количествени и качествени критерии - големина и относителен дял на Брутния национален продук на даден актьор спрямо световния Брутен продукт (големина на икономиката); динамика в развитието на БНП; отраслово разпределени на формирането на БНП; технологично ниво на икономиката; инвестиции в изследователска и развойна дейност; стандарт на живот и др.

      Военният и комуникационният потенциал са обвързани със сравнителни критерии, като: ниво на разходите за отбрана, брой и численост на армията и наличната техника, технологично ниво на наличната техника, но и с т.нар. въмжност за military power

  • Тема 2

     TEМА 2: Концепция за "Меката сила". ЕС като "мека сила" и рамка за оценка на динамиката на позицията на ЕС в МО

    Дата на провеждане: 06.03.2024 г.

    • Втората лекция извежда подход за оценка на значимостта на даден субект в международните отношения на базата на концепцията за "меката сила".

      В една първа стъпка е изведена същността на концеоцията на Дж. Най за "меката сила". Тя е дефинирана като сила, която не стъпва на използването на заплаха и военна сила, залага на изграждането на одобрение и доброволно съгласие спрямо ценностите и целите на даден субект в международната среда у другите актьори в междунаордните отношения. Обобщено: Ако силата е възможност да постигнеш целите си и да накараш другите актьори в международната среда да действат според твоите желания и приоритети, то "меката сила" е да постигнеш това без прилагане на военна сила и заплаха, а чрез средства, които водят до доброволни действия на другите в твоя подкрепа. Т.е. "меката сила" е привличаща и създаваща одобрение сила. 

      Като второ са изведени източниците на меката сила - политически ценности във вътрешната и външната политика на даден актьор; културата, която е изградил даден актьор в редица сфери, като образование и др., но и спецификата на водената от него политика във важни сфери, като търговия и др.; външната политика и начина, по който даден актьор действа в неждународната среда - предпочитания за използване на военна сила и заплаха или на други инструменти.

      Дава се ясно обяснение, че подходът на "меката сила" не отхвърля този на реализма, но въприема, че той трябва да бъде допълнен чрез отчитането на динамичните промени в света - глобализация, нараснала взаимозависимост, влияние на културните и информационните и търговските потоци и др. Според Най именно тези нови процеси отварят значими нови пространства за "не-калсичски" възможности за играждане на присъствие в международната среда, които стесняват значимостта на наличието на силов потенциал.

      Последната част от лекцията дефинира прилагането на метода на меката сила върху изучаването на Европейския съюз, като катьор в международните отношения. Тук се дефинира необходимостта ЕС да се изучава, аккто през призмата на класическия реалистичен подход, така и чрез разбирането за "мека сила". 

  • Семинар 1

    Семинар 1: Фактори, изграждащи значимост в международната среда

    Дата на провеждане: 13.03.2024 г. 

    Описание на семинарната задача:

    Студентите прилагат оценъчен модел на значимост в международните отношения върху (един от посочените актьори)

    1. САЩ
    2. Китай
    3. Русия
    4. Европейски съюз
    5. Великобритания
    6. Франция
    7. Германия
    8. Индия
    На базата на представения в първата лекция подход, стъпващ на политически, икономически, военни и комуникационни критерии студентите трябва да достигнат до оценка на значимостта на избрания от тях актьор в международните отношения. Конкретните данни за икономическите, политическите и военните критерии на оценка се извличат от приложените в Мудъл (блока на Семинар 1 ) линкове и се представят в сравнителен аспект. Желателно е, представянето на всеки конкретен актьор в международните отношения да бъде направено с помощта на кратка Power Point презентация.

  • Тема 3

    ТЕМА 3: Еволюция на ЕС като класически актьор в международните отношения

    Дата на провеждане: 20.03.2024 г.

    • Тема 3 към курса е иззградена около няколко основни проблема:

      1. Първата част от лекцията представя специфичната логика, в която Европейският съюз развива стремеж, политически капацитет и конкретни институции за активно участие в международните отношения и среда. Лекцията очертава наличето на специфична динамика в това отношение, която се определя от два взаимносвързани фактора: динамиката в международната среда (която отправя предизвикателства, но и отваря възможности за утвърждаване на даден субект в международните отношения) и вътрешната логика на интеграцията (паралелното стъпване на общностен и междуправителствен подход).

      2. На базата на това разбиране, като втора стъпка е разгледана еволюцията на ЕС по отношение на стремежа, политическия капацитет и изграждането на институции за активно участие в междунаордните отношения. Тук това развитие е представено в три основни етапа:

       - Поява на Европейското политическо сътрудничество в сферата на външната политика

       - Институционализирането на ЕПС след Единния Европейски Акт 1986 г.

       - Преминаването към Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и създаването на Европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) с договорите от Маастрихт и Амстердам

       - Натрупването на проблеми и еволюционни стъпки в развитието на ОВППС и ЕПСО - ОПСО в периода след Амстердам.

      Водещият акцент на лекцията е върху специфичната логика на възникване и развитие на възможностите на ЕС да води класическа обща външна политика. Именно разбирането, че външната политика и политикта за сигурност и отбрана са едни от най-важните елементи на националния суверенитет обясняват в значителна степен характера и специфичната логика на функциониране на ОВППС и ОПСО на ЕС, които стъпват на значим междуправителствен елемент и бавно развиват възможности за по-гъвкаво взимане на решения. 

    • Статията анализира една от историческите промени в развитието на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на Европейския съюз, осъществена с договора за Европейски съюз от Амстердам 1997 г. Това е решението за изграждане на оперативен капацитет на ЕС за осъществяване на т. нар. "Петерсбергски задачи" - "хуманитарни и спасителни операции, мироопазващи операции и военни операции за овладяване на кризи, включително и операции за мироналагане. В исторически контекст договорът от Амстердам предвижда този оперативен капацитет да бъде предоставен на ЕС от Западноевропейския съюз. В последствие това решение ще доведе до  сливането на Западноевропейския съюз със структурите на Общата външна политика и политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

    • Статията анализира новите елементи в развитието на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, заложени в ДЕС от Амстердам (1997 г.)

    • Студията представя и анализира потенциала и реалните възможности на ЕС да бъде актьор в сферата на сигурността, с оглед на ДЕС от Лисабон 2009 г. 

    • Страницата предлага богат списък от научна и изследователска литература по всички измерения на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз. Тук можете да намерите библиография, както за отделните периоди в развитито на способностите на ЕС да педрисъства и действа в международната среда (исторически от ЕПС до днес), така и библиография, съдържаща анализи на всички съвременни и актуалнзани и проблеми, свързани с ОВППС и ОПСО.

    • Най-новият стратегически документ на ЕС в сферата на външната политика и сигурността.

    • Втората стратегия за сигурност на ЕС от 2016 г. 

    • Първата стратегия за сигурност на ЕС от 2003 г.

    • Студия на изследовател от Стокхолмския институт за изследване на международния мир (SIPRI), относно приетата през 2003 г. Стратегия за сигурност на ЕС. 

  • Тема 4

    Тема 4: Институции и процес на вземане на решения по отношение на ОВППСО и ОПСО.

    Дата на провеждане 27.03.2024 г. 

    • Тема 4 равива започнатата с Тема 3 проблематика. Тук представянето на възможностите на ЕС да води "класическа" външна политика е задълбочено, чрез извеждането на два основни въпроса:

      1. Институциитена ЕС, които участват във формирането и провеждането на политически решения по отношение на ОВППС и ОПСО: Европейски съвет, Съвет на ЕС, Върховен представител, Европейски парламент, както и няколко помощни институции.

      2. Начина (процедурите) на взимане на решения по отношение на ОВППС и ОПСО на ЕС.

      Основният акцент в лекцията е изясняването на конкретната роля на всяка от водещите институции на ЕС по отношение на ОВППС и ОПСО и начина (процедури) за взимане на решения в тези области, които се различават от класическия "общностен метод". Наличието на ширко приложение на принципа на единодушие или консенсус, и ограниченото прилагане на принципа на гласуване с квалифицирано мнозинство и правото на конструктивно въздържание още веднъж подчертават специфичния, силно обвързан със запазване на националния суверемените характер на ОВППС и ОПСО на ЕС. 

  • Семинар 2

    Семинар 2: Помощни институции на ОВППС и ОПСО на ЕС.

    Дата на провеждане 03.04.2024 г. 

     

    Указания за изпълнение на семинарно участие

    Студентите трябва да изберат една от помощните институции на ЕС, свързани с ОВППС и ОПСО и да представят систематизирано в час (виртуална класна стая), под формата на Power Point презентация и устно изложение  следните техни характеристики:

    1. начин на формиране

    2. начин на функциониране

    3. място и роля в системата на ОВППС и ОПСО на ЕС

    Помощни институции (избира се една и се уведомява преподавателя):

    1.Европейска служба за външна дейност

    2.Военен комитет

    3.CIVCOM

    4. Друга помощна институция, свързана с ОВППС и ОПСО на ЕС, по избор на студента. 

    ПОМОЩ ЗА ПОДГОТОВКА НА УЧАСТИЕ В СЕМИНАР И МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ:

    Препоръчвам на всеки, който реши да подготвя презентация за участие в семинара, да спазва посочените по-горе три основни точки, около които да изгради изложението си. Не е задължително да се спазва точно този ред на точките! Можете да използвате и друга логика, на пример:

    1. Място и роля в системата на ОВППС и ОПСО на ЕС

    2. Начина на формиране

    3. Начин на фунциониране

    Помощни материали за подготовка на семинарно участие:

    1. Линк към уеб сайта на ЕС и рубрика с обща информация за Европейската служба за външна дейност: https://europa.eu/european-union/about-eu/institutions-bodies/eeas_bg
    2. Линк към уеб сайта на Европейската служба за външна дейност: https://eeas.europa.eu/headquarters/headquarters-homepage_en
    3. Няколко изследователски статии за Европейската служба за външна дейност: 

  • Тема 5

    Откроено

    Тема 5: Стратегически партньорства на ЕС: Отношенията ЕС и НАТО

    Дата на провеждане: 10.04.2024 г.

    • Тема 5 продължава синтезираното представяне на възможностите и капацитета на ЕС да действа, като класически актьор в междунаордните отношения (чрез обща дипломация и военна сила). 

      В тази лекция е обърнато внимание на военнияте възможности на ЕС за действие в междунаордната среда. За тази цел тук са разгледани няколко водещи проблема:

      1. Отношенията НАТО - ЕС в сферата на отбраната и сигурността - Въпросът е представен в динамиката на еволюцията на тези отношения. Еволюцията се разглежда през две призми - появилите се аспирации и необходимост от страна на на ЕС за самостоятелна военна и отбранителна роля и капацитет в пост-биполярния свят и отношението на водещия партньор на европейските държави в рамките на НАТО , САЩ към тези аспирации и усилия. 

      2. Проблемите пред ЕС в изграждането на собствени военни възможности: проследен е противоречивият процес на формиране и развитие на ОПСО на ЕС и са посочени някои от водещите настоящи проблеми в това отношение.

    • Abstract EU-NATO relations have long amounted to a beauty contest. In reality, the EU and NATO are very different organisations: the former is an actor, the latter is an instrument. Taking this into account, and leaving behind the often emotional and ideological debates, an effective division of labour can be designed for the three key functions of security and defence: strategy, operations, and capabilities. The result can be a European pillar of the European allies and partners of NATO – which also make up the EU – that contributes to collective defence while achieving strategic autonomy for expeditionary operations. The questions remains whether such a pillar should eventually also seek strategic autonomy in territorial defence. Eventually, a new NATO could emerge: a US-EU alliance.

    • РЕЗЮМЕ
      При създаването си Европейският съюз е замислен като организация за икономическо сътрудничество, за предотвратяване и преодоляване на конфликти, но не и като отбранителен съюз. Развитието на европейската интеграция води до натрупване на нови компетенции и до все по-честото поставяне на въпроса за по–силно единодействие, в т.ч. и създаването на Европейски въоръжени сили (ЕВС). Освен това съществуват множество важни вътрешни и външни заплахи и фактори, които обуславят необходимостта от създаването на ефективна и ефикасна система за сигурност и отбрана в рамките на Европейския съюз, която система да действа като единна структура. Все още съществуват редица препятствия за това, а и политическата воля не е още ясно и твърдо консолидирана. Общото убеждение е, че сформирането на подобни интегрирани въоръжени сили няма да е лесно, надали те ще бъдат факт през близките няколко години, но дебатите по същество трябва се водят интензивно за да се уточнят детайлите и преодолеят пречките, и с хоризонт към следващото десетилетие, ЕВС да станат факт. Времето за осъществяването на тази идея още не е дошло, но очевидно не е и далече.
  • ТЕСТ ЗА ТЕКУЩО ОЦЕНЯВАНЕ 1 (2023/2024)

    Дата на провеждане 17.04.2024 г. 

    1. Провежда се  присъствено в редовния час към курса и се състои от отворени въпроси.

    2. В периода от 19:00 ч. на 17.04.2024 г. до 23:00 ч. на 24.04.2024 г. ще бъде отворен онлайн тест, който не е задължителен елемент от текущото оценяване, но дава възможност за бонус от максимум 0,50 единици от крайната оценка на теста.

    • ТЕСТ 1 ще се проведе онлайн, в редовния час на курса на 26.04.2022 г. (вторник), от 08:00 - 09:30 ч. Тестът се състои от 11 въпроса от типа "истина/неистина" и "множествен отговор" и едно кратко есе (до 30 реда). Разполагате с един опит в рамките на 90-те минути на 26.04.2022 г. 

      По време на ТЕСТ 1 ще бъде активна Виртуална класна стая, в която можете да задавате върпоси, относно теста и да уведомите за възникнали технически проблеми.

      ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОСТЪП ДО ТЕСТ 1

      Допълнителният достъп до Тест 1 е предназначен за онези студенти, които са пропуснали да го направят на редовната дата. Тест 1 ще бъде достъпен от 23:00 ч. на 08.06.2022 г. до 23:00 ч. на 12.06.2022 г. Имате право на един опит в рамките на 90 минути!

  • Консултации за тест 1

    • Тук студентите имат възможност да поставят въпроси относно темите, които ще бъдат включени в първия тест за текущо оценяване. Всяка от темите е зададена като отделен параграф във форума, където можете да качвате Ваши коментари и да включвате въпроси.

  • Тема 6

    Стратегически партньорства на ЕС: Отношенията ЕС-Русия и ЕС-Китай

    На 24.04.2024 г. 

  • Семинар 3

    Отношенията на ЕС със значимите фактори в международните отношения: ЕС-САЩ, ЕС-Латинска Америка, ЕС - Япония и др.

    Дата на провеждане 08.05.2024 г. 

    МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА УЧАСТИЕ В СЕМИНАРА:

    Очаква се студентите да подготвят кратко представяне на отношенията на Европейския съюз със Съединените американски щати, или ЕС с Латинска Америка или ЕС с Япония. Представянето се осъществява в редовния семинар към курса на 10.05. 2021 г. Изисква се студентът да е подготвил изложение в рамките на 15-20 мин., като е препоръчително да има и подготвена Power Point презентация. Моля, използвайте помощните материали, прикачени по-долу в блока на семинара!

     

  • Тема 7

    Измерения на "меката сила" на ЕС в глобалната политика: Единна търговска политика и влияние на ЕС в глобалната икономика. 

    Дата на провеждане 15.05.2024 г. 

  • Тема 8

    Измерения на "меката сила" на ЕС в глобалната политика: Политика за развитие и хуманитарна помощ на ЕС.

    Дата на провеждане 22.05.2024 г. 

  • Тема 9

    Измерения на "меката сила на ЕС" в глобалната политика: Политика на разширяване на ЕС.

    Дата на провеждане 29.05.2024 г. 

  • Семинар 4

    ЕС като фактор в глобалната среда - граници на "меката сила" и геополитически предизвикателства пред ЕС във второто десетилетия на 21 в. 

    На 05.06.2024 г.  

    Описание на Семинар 4: 

     Свободна дискусия за предизвикателствата пред ЕС във всички стратегически направления на неговото влияние в началото на 21 в. 

    • Armenia, Belarus, Kazakhstan, Kyrgyzstan and Russia formed the Eurasian Economic Union (EEU) with the aim of fostering closer economic cooperation among member states for the well-being of the people of the region. This paper critically analyses the history and evolution of the EEU as well as its success, challenges and prospects. Despite numerous attempts and initiatives, the EEU’s actions have hardly achieved any significant success because most of its goals have either been declarative in nature or politically motivated and not taken seriously. Russian domination, influence, control and pressure may also be reasons for lack of progress and success. Long, bitter historical memories and distrust among the member states also made the integration process difficult. The article concludes that this latest attempt at integration in the former USSR region seems to be in trouble and may result in failure because of deteriorating economic conditions in Russia, the crisis facing the ruble, Russia’s continuous conflict with Ukraine and distrust among the member states.
    • January 2015 witnessed an important step towards further integration in Eurasia, with the Eurasian Economic Union (EAEU) coming into operation. It comprises three members of the former Eurasian Customs Union (CU), Russia, Belarus and Kazakhstan, plus Kyrgyzstan and Armenia.
      Recent debates on Eurasian integration consider the EAEU to be a Russian hegemonic project in the region. However, the potential of this project is yet to be discovered. This article has pioneered in applying the neo-Gramscian approach to analysing the potential for the EAEU as a Russian counter-hegemonic initiative.
      The neo-Gramscian understanding of hegemony, which constitutes of four core elements, is reflected in the structure of the article: the institutional design, material capabilities (the capitalist system), security invulnerability (geopolitics) and cultural leadership.
      The article concludes that Russian regional hegemony has not yet been formed, but has the potential to be completed. Hegemony has been consolidated domestically, and has started outward expansion through the EAEU as its institutional mechanism. However, to succeed with its hegemonic project, the Russian government should not simply copy the EU’s institutional
      design but learn how to present the achievements of integration as successful
      efforts at creating a strong welfare system that favours key social groups in order to obtain social consent and take cultural leadership.
      The novelty of the presentation of hegemony as an evolutionary process, which passes through initial, transitional and conclusive phases of its development, along with the recentness of the EAEU as a topic, could make this article a contribution to Eurasian integration studies.
  • ТЕСТ 2 за текущо оценяване (2021/2022)

    Дата на провеждане 12.06.2024 г. 

    1. Провежда се "присъствено" в редовния час към курса - състои се от отворени въпроси.

    2. В периода 19:00 ч. на 12.06.2024 г. до 23:00 ч. на 19.06.2024 г. ще бъде отворен достъп до онлайн тест. Той не е задължителен елемент от текущото оценяване, но дава възможност за повишаване на крайната оценка от теста, максимум с 0,50 единици. 

     

    • Тест 2 за текущо оценяване ще се проведе онлайн на 14.06.2022 г. от  08:00 ч. до 23:00 ч. Тестът се състои от 10 въпроса от типа "истина/неистина" и "множествен отговор" и едно кратко есе (максимум 30 реда). Имате право на един опит в рамките на 90 минути. 

      ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОСТЪП ДО ТЕСТ 2

      Тест 2 ще бъде отворен повторно, за тези студенти, които са пропуснали да го направят на редовната дата. Допълнителният достъп започва на 15.06.2022 г. от 12:00 ч. и свършва на 18.06.2022 г. в 23:00 ч. Останалите параметри на Тест 2 за текущо оценяване са същите.