Ето ви и няколко бележки, за да се запознаете поне бегло с епохата:
Френското Просвещение
Просвещението е широко социално, културно и интелектуално течение през 18 век (не само във Франция, но също и в Англия, и в Германия), което се характеризира с антиклерикализъм, либерализъм и произтичащ от първите две деизъм, и може да се счита за идеологически предшественик на революцията от 1789;
с антиклерикализъм се отбелязва отявленото и секуларно (светско) противопоставяне на монопола на църковната институция и нейните служители върху интелектуалния, политическия и социалния живот в кралството – целта е да се отхвърли „принудата на догмите“;
либерализмът на просвещенците пък се основава най-вече във изискването за автономност на разума, като единствен критерий за ясност и очевидност на познанието и във вярата в неотменната свобода на индивида, спрямо която историческите и обществени обстоятелства се явяват единствено ограничаващи я фактори;
с деизъм пък се обозначава особената „философска религия“ на мислителите от Просвещението, сред които, въпреки антиклерикалните настроения, атеистите са малцина (най-последователен и отявлен сред тях е барон Холбах); философската вяра се състои в следното: има един трансцендентен и персонален бог, създател на света, който обаче след създаването му не се намесва повече в неговите дела – нито като го съхранява, нито като му съдейства с благодатта си; накратко, тукашният свят не интересува бога и хората са господари на собствените си дела – много популярна метафора, обясняваща тази независимост на света от бога, е сравнението с часовниковия механизъм и часовникаря: веднъж направен часовникът сработва сам, без повече чужда намеса; от тази позиция всеки религиозен култ изглежда като достойно за презрение суеверие, а мястото на традиционната вяра се заема от моралните убеждения;
Енциклопедията
макар самото наименование „енциклопедия“ да възниква относително късно – през 16 век – идеята за изчерпателен обзор на човешкото познание е далеч по-стара: традиционно за първообраз на този тип съчинения се сочи Естествена история на Плиний Стари, подражаването на която е особено популярен жанр през средновековието; тези пред-модерни варианти на енциклопедии обаче са просто сбор от всевъзможни информации, които не са подредени и преценени според познавателната си стойност;
принципно новото, което ни дава Encyclopédie, ou dictionnaire raisonné des sciences, des arts et des métier, е една таксономия, тоест, класификация, номенклатура и методология в едно, на познанието като така не просто се създава подреденост на съдържанието, но и се задава напрактика „генеалогия“ на знанието;
в енциклопедията основният й редактор Дидро пише за политика, икономика, философия, механични изкуства, религия и др.