Новини

ЕНЬОВДЕН

 
христо чукурлиев
ЕНЬОВДЕН
от admin - понеделник, 22 юни 2009, 13:39
 
eniovden

В сряда е 24 юни. Ден като всеки друг. Но не съвсем. На 24 юни според народната традиция е Еньовден. На същата дата Православната църква почита Свети Йоан Кръстител. На всичкото отгоре това е и денят на лятното слънцестоене.

По-долу можете да намерите описание на възможните неща за вършене, преди, по време на и след празника. От опит знаем, че ако не описаното, то поне друго, неочаквано симпатично се случва, когато опитваме да съхраним или възродим традициите.

 Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето "трепти", "играе" и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев, всеки трябва де се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина -ще боледува. Който посрещне изгрева на този ден, считали за щастливец.

Според народното поверие в еньовското утро потича "жива" вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име".

В празничния венец непременно трябва да е вплетено Еньовче - царят на билките с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки са невен, вратига, комунига, жълти бял равнец и вечно зелените бръшлян, чемшир, и здравец. А набраните Еньовски тръни се слагали на вратите на домовете, защото пазели от зли духове.

В миналото старите българи пеели на този ден песни за змейове, а някъде прескачали и огньове. Преди да поеме дългия си земен път, слънцето спира да си почине, и окъпано в "живата вода", изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.

За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). А който се окъпе в еньовската роса, си изгражда преграда срещу болестите през цялата година.

На този ден от лековитите треви се свива венец около черничева, крушева или ябълкова пръчка. Трябва да е кръгъл "като слънцето", билките да са завързани с червен конец и всеки да се провре през него - за здраве.

Най-колоритният обичай на празника е бил "Еньова буля". Избирали малко момиче, което да е земната невеста на свети Еньо /Йоан Кръстител/. То вадело пръстените и китките на момите от котле с вода и наричало пожелания и предсказания коя за кого ще се омъжи. Вярвало се, че всичко, което "булята" каже на този ден, ще се сбъдне.