След Октомврийската революция, на 10 юли 1918 г. била приета първата руска (на РСФСР) конституция, последвана от първата съветска (Ленинска) конституция от 31 януари 1924 г. Социалистическото право заменило руското самодържавие.
Ленинската конституция била заменена от Сталинската конституция от 5 януари 1936 г., писана от болшевишкия революционер Николай Бухарин. "Любимецът на партията" Бухарин бил разстрелян през 1937 г. заедно с остатъците от старата ленинска гвардия, разорила Русия. Във връзка със създаването на "първата демократичната съветска конституция"[1], Сталин в характерния си афористичен стил заявил, че след влизането в сила на новата конституция в СССР "жыть стало лучше, товарищи, жыть стало веселее" (животът станал по-добър и по-весел в СССР) по аналогия с крилата фраза на френския конституционалист и юрист Пиер Вергниауд, че "революцията изяжда децата си". В случая Сталин според злите езици "дал възможност" на съветския Вергниауд даже да подпише смъртната си присъда.
При революционните промени, конституционните следват победителите и в РСФСР също била приета нова конституция през 1937 г. На 7 октомври 1977 г. в СССР била приета Брежневската конституция, последвана от нова конституция и в РСФСР.