Section outline
-
-
-
Уважаеми студенти,
Отправям покана да се явите на невзет по задължителната дисциплина LAWN302 Административно право и процес изпит, като имате 4 възможности да го направите ОНЛАЙН чрез тест по административно право - обща част, административен и административнонаказателен процес с продължителност 60 минути по 60 въпроса в системата МУДЪЛ. Изпитите са насрочени в неделен ден и в часовия пояс 8.30 - 18.30 часа.Поздрав,
проф. д. н. Райна Николова
-
-
55. Изпълнение на наказателни постановления и решения на съда. Давност, изключваща изпълнението на наложени административни наказания
-
Давностните срокове, предвидени за изпълнение на административното наказание "глоба" в чл. 82, ал. 1, б. "а", във вр. с ал. 2 и ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, не са приложими по отношение на "имуществената санкция", наложена с влязпо в сила наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не е приложима по отношение на имуществените санкции. -
След прекъсване на давността в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН при изпълнение на административното наказание „глоба", се прилага давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а" ЗАНН“.
-
-
Административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
-
1. В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
2. В касационното производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.
-
52. Оспорване на наказателното постановление и други юридически актове пред съд. Съкратено съдебно производство
-
С оглед на правилата на Директива 2004/38, транспонирани в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, и на трайната съдебна практика на Конституционния съд, на Съда по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по връчване на електронни фишове и на наказателни постановления, издадени въз основа на Закона за движението по пътищата, както и да събира вземанията си по тях, по никакъв начин не може да бъде основание за възпрепятстване на правото на напускане на страната.
-
-
Поканата за доброволно изпълнение няма самостоятелно действие, не попада в кръга на изброените в чл. 294 от АПК актове и действия на органа по изпълнението, по отношение на които е допустим съдебен контрол, не подлежи на оспорване по съдебен ред, тъй като не поражда задължения за нейния адресат. С нея последният само бива уведомен, че има възможност доброволно да изпълни възникналото задължение. Поканата за доброволно изпълнение е процесуална предпоставка за преминаване към принудително изпълнение и предхожда изпълнителните действия на административния орган. Логично се налага извод, че същата не е действие на органа по изпълнение, поставяща началото на изпълнителния процес, със сила да прекъсне давностния срок. Такива действия са: протоколите относно начина, срока и стойността на принудителното изпълнение, изготвени след изтичането на срока по чл. 285, ал. 1 от АПК.
-
-
Участието на прокурор в първоинстанционните съдебни производства по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, които се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, е задължително.
-
Вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
-
-
1. Протестът, подаден от прокурор в районна прокуратура до съответния административен съд за отмяна на индивидуални, общи и нормативни административни актове на местните органи за власт и управление, е процесуално допустим.
2. Прокуратурата дължи разноски при отхвърляне на подаден до административен съд протест или при неговото оттегляне, при условията на чл. 143 АПК, както и такса за съобщаване чрез обявление в "Държавен вестник" по чл. 181, ал. 1 и чл. 188 АПК при подаден протест срещу общ административен акт и подзаконов нормативен акт.
-
Съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.
-
-
Разпоредбата на чл.166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол.
-
Съдебен контрол на решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е допустим.
-
При оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.
-
Правото на жалба като субективно процесуално право винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му и в законодателството не е предвиден случай, при който това право да може да бъде упражнено в неопределен срок от време. При неупражняването му или упражняването му след законоустановения срок с негативен за жалбоподателя резултат, се погасява правото на жалба и първоначалният административен акт влиза в сила. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК е приложима при избор на ред за оспорване, когато в индивидуалния административен акт е посочена само възможността за оспорването му по административен ред.
-
Първоинстанционният административен съд няма правомощия да връща или оставя без разглеждане касационната или частната жалба и протести на прокурора срещу актове на първоинстанционния административен съд.
-
37. Оспорване на административни актове по съдебен ред – обща характеристика. Подсъдност при оспорване на административните актове
-
Съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим.
-
Актовете за гражданско състояние, съставени по реда на Закона за гражданската регистрация, не подлежат на оспорване по реда на чл. 128, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
-
-
Съдът трябва да спре производството съгласно чл. 129, ал. 2 АПК само в случаите, при които пред по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на обжалвания и пред съда административен акт, без да е необходимо жалбоподателят да е един и същ.
-
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК е приложима при избор на ред за оспорване, когато в индивидуалния административен акт е посочена само възможността за оспорването му по административен ред.
Съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал.1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.
-
32. Индивидуален административен акт. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие. Административен договор. Споразумение
-
Заповедта на министъра на вътрешните работи по чл. 192а, ал. 1 ЗМВР за преместване на държавен служител при служебна необходимост или при изменение на оперативната обстановка за срок до една година в същото или в друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол.
-
Мълчаливият или изричният отказ на министъра на земеделието и храните да издаде заповед за преработване на влезлия в сила план за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена стари реални граници на земеделски земи при явна фактическа грешка по чл. 17, ал. 8 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
-
-
-
-
-
За разлика от Конституцията от 1971 година, която предвиждаше, че главният прокурор упражнява „надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите“, действащата Конституцията не урежда т.нар. „общ надзор за законност“. Прокуратурата не упражнява общ надзор, а следи за спазване на законността чрез функциите, които са й определени от Конституцията. Извън хипотезата на чл. 30, ал. 3 от Конституцията, никакво установено със закон правомощие на прокуратурата няма да има конституционно основание, ако не попада в обхвата на чл. 127 от Основния закон, дори обективно да е насочено към защита на законността. [...]
Предприемането на действие по отмяна на незаконосъобразни актове по чл. 127, т. 5 от Конституцията по съществото си също е надзорно правомощие, ако се отнася до актове на органи извън съдебната власт. Прокурорът не отменя сам тези актове, а извършва действия, чрез които да осигури възможност за съдебен контрол върху тях. С това свое правомощие прокурорът пренася контролната дейност върху актовете на администрацията от сферата на изпълнителната власт в сферата на съдебната. Неслучайно Конституцията предвижда, че прокурорът „предприема действия за отмяна“, а не че той сам отменя незаконосъобразните актове.
Упражняването на надзора за законност върху актовете на администрацията изключва възможността някои от тях да бъдат в режим на постоянен надзор от прокурор. Изискването определен вид административни актове да бъдат утвърждавани от прокурора, за да породят правни последици, на практика го превръща в административен орган, и надзорът бива трансформиран в контрол.
-
Протестът, подаден от прокурор в районна прокуратура до съответния административен съд за отмяна на индивидуални, общи и нормативни административни актове на местните органи за власт и управление, е процесуално допустим.
-
-
Решенията на Министерския съвет на Република България, издадени при несъобразяване с изискването на чл. 34б от Закона за държавната собственост да бъде посочено името на действителния собственик на отчуждавания имот, са незаконосъобразни.
-
Участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б.”в” и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
-
-
-
-
"Безспорно понятието „държавна служба“ трябва да се разбира с единен и непротиворечив смисъл. Най-общо това е дейност по осъществяване на функциите на държавата. Тази дейност се извършва от името на държавата и за реализиране правомощията на предвидените в Конституцията нейни органи. За нея се предвижда и обикновено се получава възнаграждение. Това не е дейност, непосредствено свързана с производството на материални ценности. Този найобщ смисъл на понятието „държавна служба“ обаче не изключва и особеностите, с които то се употребява в Конституцията и които то придобива в зависимост от конкретното си систематично място и от съответния правен институт, с който е пряко свързано."
-
„Първите заместникминистри и заместник-министрите се назначават от министър-председателя – чл. 108, ал. 2, изр. 2 от Конституцията. Същите са политически фигури. При отсъствие на министъра участват в заседанията и взимането на решения на Министерския съвет, който осъществява вътрешната и външната политика на страната с оглед на предизборната платформа на управляващото мнозинство, което го е излъчило. Областният управител, респ. неговият заместник, е също политическа фигура, която се назначава от Министерския съвет – чл. 148, ал. 2 от Основния закон. Същият осигурява провеждането на държавната политика в областта и изпълнява решенията на централната администрация. Посочените лица, в това число и главният секретар на Министерския съвет, са органи на управление, които могат да бъдат освобождавани от длъжност по политическа целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Те не са държавни служители по смисъла на чл. 116, ал. 1 от Конституцията, защото не са политически неутрални. Това важи и за началника на кабинета на премиера и министрите, които ги обслужват пряко на базата на лично политическо доверие“
-
Министър-председателят и министрите имат и правомощието да назначават, наказват и освобождават от длъжност държавните служители от администрациите на Министерския съвет и на министерствата, които са създадени, за да ги подпомагат при осъществяване на правомощията им. В тези случаи министърпредседателят и министрите действат само като орган по назначаването по силата на чл. 40, ал. 1 и 7 и чл. 42, ал. 1 и 5 ЗА. Това правомощие не е специфично и присъщо единствено на министър-председателя и на министрите. То е възложено от закона на абсолютно всички органи по назначаването, тъй като Законът за администрацията се прилага не само по отношение органите на изпълнителна власт, но и за администрациите на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на местното самоуправление. Соченото правомощие на министър-председателя и на министрите е вън от функциите им по осъществяване на държавното управление, защото е насочено към подпомагащата дейността им администрация“. На това основание не подлежат на съдебен надзор като първа инстанция пред Върховния административен съд споровете, свързани с прекратяване на служебни правоотношения, по които орган на назначение е министър-председателят или министри.
-
Директорите на областните дирекции и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи не подлежат на мажоритарен избор.
-
-
8. Административно-териториално устройство на Република България. Териториални органи на изпълнителната власт. Кмет – избор, компетентност, актове. Областен управител – назначаване, компетентност и актове
-
Несъвместимостта по чл.113, ал.1 от Конституцията изключва заемането на длъжността кмет на община от членове на Министерския съвет и това ограничение за съвместяване не отпада при ползването на отпуск от заемащите тази длъжност.
-
Текстът на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА не поражда съмнения относно своето съдържание и смисъл. Той задължава лицето, което при избирането му за кмет заема длъжност или осъществява дейност по ал. 1, да изпълни три кумулативно предвидени изисквания: да предприеме необходимите действия за прекратяването на дейността и/или за освобождаването му от заеманата длъжност; да уведоми писмено за това председателя на общинския съвет; да уведоми писмено за това общинската избирателна комисия. В текста не е посочено като изискване „необходимите действия“ да са породили крайния си резултат и да са настъпили свързаните с тях правни последици. Разпоредбата изисква тези действия „да бъдат предприети“, т.е. да бъде демонстрирана категорично волята на лицето, намиращо се в състояние на несъвместимост, да приведе положението си в съответствие със законовите изисквания. Така евентуалните негативни последици от неизпълнението на задължението би следвало да настъпят само при неосъществяването на факти, които са под контрола и във властта на задължения субект, а не са в зависимост от външни фактори. В текста на обсъжданата разпоредба не са посочени какви конкретни действия следва да бъдат предприети, което е напълно съобразено с това, че разнообразието на относимите обстоятелства е голямо. Именно това многообразие на възможни хипотези, правилното идентифициране на конкретно приложимата от тях и подвеждането под нея на фактите по всяко дело, са в основата на преценката на съда за законосъобразност на предсрочното прекратяване на пълномощията на кмета. Тази преценка, за да бъде мотивирана и обоснована, се основава именно на индивидуален подход по всеки отделен казус.
-
-
-
Решение № 10358 от 30.10.2023 г. на Върховния административен съд, ІV отделение:
"... удостоверяване на съответствието на машините по смисъла на чл. 213а, ал. 2 Изборния кодекс е изрична компетентност на министъра на електронното управление (централен орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал.2 от Закона за администрацията, какъвто не е министерството на електронното управление). Такава изрична компетентност на съответния орган не може да бъде делегирана на някой от подчинените му органи - в случая заместник министър. Позоваването на чл. 19, ал. 2 от Закона за администрацията, посочена като основание за издаване на заповедта за делегиране, не може да послужи като правно основание за това. Законът за администрацията е устройствен закон, който не разписва материално-правна компетенност на административните органи, предвидена в специалните закони, какъвто е Законът за електронното управление. Още по-малко делегирането може да става въз основа на устройствен правилник, който е вътрешнослужебен акт.
В Закона за електронното управление не е предвидена възможност за делегиране на правомощия за удостоверяване по чл. 213а, ал. 2 Изборния кодекс и затова заповедта за делегация от министъра на неговия заместник се явява незаконосъобразна, както и извършените от заместник министъра действия, включително издаденото по-късно решение за удостоверяване МЕУ-17714/27.10.2023г., постъпило в Централната избирателна комисия след вземане на обжалваното решение."
-
-
-
-
-
Недопустимо е с решение на Народното събрание временно да се спира изпълнението на установени от Конституцията и развити в законите правомощия на президента, на изпълнителната власт, включително и когато Министерският съвет изпълнява функциите си в условията на чл. 111, ал. 3 от Конституцията, на други държавни органи, установени от Основния закон и на съдебната власт.