Министър-председателят и министрите имат и правомощието да назначават, наказват и освобождават
от длъжност държавните служители от администрациите на Министерския съвет и на министерствата,
които са създадени, за да ги подпомагат при осъществяване на правомощията им. В тези случаи министърпредседателят и министрите действат само като орган по назначаването по силата на чл. 40, ал. 1 и 7 и чл.
42, ал. 1 и 5 ЗА. Това правомощие не е специфично и присъщо единствено на министър-председателя и на
министрите. То е възложено от закона на абсолютно всички органи по назначаването, тъй като Законът за
администрацията се прилага не само по отношение органите на изпълнителна власт, но и за
администрациите на другите органи на държавна власт, предвидени в Конституцията, и за органите на
местното самоуправление. Соченото правомощие на министър-председателя и на министрите е вън от
функциите им по осъществяване на държавното управление, защото е насочено към подпомагащата
дейността им администрация“. На това основание не подлежат на съдебен надзор като първа инстанция
пред Върховния административен съд споровете, свързани с прекратяване на служебни правоотношения,
по които орган на назначение е министър-председателят или министри.