Остави ме най-после сама!
Цял ден вървиш след мене —
Когато мълча и когато говоря,
По улицата и у дома,
От мига на събуждането
До мига на съня...
Усещам те, без да те виждам.
Знам какво ми казваш,
Макар че не чувам гласа ти.
Ще избягам от теб!
— Да остана най-после сама —
Без твоите ръце в ръцете ми,
Без твоите очи в очите ми,
Без твоята душа — в моята;
Тогава ще си поема дъх,
Ще спусна клепачи —
Да си почина най-сетне от теб,
Дето цял ден вървиш по петите ми...
А когато отворя очи,
Най-напред ще попитам:
„Къде си?
Не ме оставяй сама!
