CITB709 Информационни системи

Моделът на информационната система представлява база за съвместна работа между разработчиците и потребителите. Въз основа на модела определяме необходимата информацията, която ни е нужна за анализиране при изграждането на конкретна информационна система. Моделът на информационната система има следните компоненти : модел на данните , модел на процесите, модел на мрежата (физическо разположение). Основен подход за интегриране на компонентите е чрез изграждането на различни видове модели с различно ниво на абстракция:
Концептуален модел - моделът на информационната система се представя като специален тип бизнес система, установявайки мястото на системата в организацията и определяйки нейните цели.
Логически модел – определят се изискванията към информационната система, като се има предвид, че само част от обработката подлежат на автоматизиране.
Технологичен модел – моделът се адаптира към използваните технологични решения.

Основните подходи за моделиране на информация включват структурни модели, логически модели и физически модели.

Структурни модели: Тези модели се фокусират върху как информацията е структурирана и организирана. Примери на структурни модели включват йерархични модели, мрежови модели и релационни бази данни. Тези модели се използват за да дефинират как данните се съхраняват и организират в базата данни.

Логически модели: Тези модели определят как данните са свързани помежду си и обработвани. Логическите модели включват също така концептуални модели, които описват данните в бизнес средата, и информационни модели, които представят схемата на данните и връзките между тях.

Физически модели: Тези модели описват как данните са съхранени в реалната база данни. Физическите модели включват спецификации за техническите аспекти на базата данни, като индекси, таблиците и други структури. Те се използват за да оптимизират производителността и ефективността на базата данни.

При моделирането на информацията, е важно да се обмисли каква информация трябва да се съхранява, как ще бъде преобразувана и анализирана, какви ще бъдат връзките между данните и какви ще бъдат изискванията за сигурност и достъп до информацията. Като се вземат предвид тези фактори, може да се създаде ефективна и устойчива информационна система.

Различните подходи за моделиране на информационни системи могат да са:
Ориентирани около процесите: Фокусират се върху описанието и управлението на процесите в системата. Тези модели отговарят на въпроса "КАК" да се провеждат обработките.
Ориентирани около данните: Тези модели се концентрират върху семантиката на данните и техните структури. Отговарят на въпроса "КОЕ" са данните и как са организирани.
Ориентирани около правилата: Този подход анализира знанието, свързано с приложението, като го представя формално чрез логически формули. Отговарят на въпроса "КАКВО" трябва да прави информационната система, като се базират на правила за извод.
Обектно-ориентирани: Тук се разглежда информационната система като съвкупност от обекти, които комуникират помежду си чрез съобщения. Фокусират се върху действията на системата и симулационни методи.

В зависимост от това върху какво набляга концептуалния модел на информацията се наблюдават четири основни подходи за моделиране:
1. Ориентирани около процесите (process- oriented).
2. Ориентирани около данните (data -oriented)
3. Ориентирани около правилата (rule- oriented).
4. Обектно-ориентирани (object - oriented).

Разбираемостта на процесите в системата е централен аспект в ориентираните около процесите модели, което прави този подход подходящ за разработка на системи със сложни работни процеси.

Моделът, ориентиран около данните, се фокусира върху яснотата и структурата на данните, което е от съществено значение за съхраняването и манипулирането им в базите данни.

Ориентираният около правилата модел важи особено за бизнес-ориентирани системи, където правилата за бизнес логика трябва да бъдат ясно дефинирани и спазени.

Обектно-ориентираният модел позволява създаването на по-абстрактни и преизползваеми компоненти, което води до по-ефективно и лесно разбиране и поддръжка на системите.

За разработката на информационна система е необходимо да се изгради концептуален модел, който описва по абстрактен начин явленията и действията от реалният свят, които системата трябва да имплементира, като служи за указание на моделиране на данните. Според това на какво основно набляга този модел, се наблюдават четири основни подхода за моделиране. Първият от тях е този, който е ориентиран около процесите в една система, и по-конкретно описанието на това как се провеждат обработките на информация и дефинирането на самите методи за постигане на тази цел. Следващият подход се базира върху данните, а именно тяхното значение в дадената система и това как те са структурирани. Подходът чиято цел е да опише и анализира знанието и информацията относно това какво трябва да прави конкретната система, като се взима предвид какви условия и правила са необходими за изпълнението на дадени действия и процеси се нарича ориентирано около правилата. Акцентът пада върху това каква е самата цел и проблем който системата решава. Обектно-ориентираният подход цели да транслира обекти и взаимодействията между тях от реалния свят, в абстрактни такива които изграждат въпросната система, като се прилагат различни симулационни методи, за да се тества тяхната функционалност и взаимовръзка.