Клиничен случай: Ана
Ана, 30-годишна жена, търси терапия поради набор от симптоми, които са се появили постепенно през последната година. Тя описва преживявания на интензивен страх и дискомфорт, които често са придружени от физически симптоми като забързан сърдечен ритъм, треперене, изпотяване, замаяност. По време на тези епизоди Ана избягва да напуска дома си, страхувайки се, че симптомите ще се отключат на публично място, а тя ще бъде тотално безпомощна и неспособна да ги овладее.
Отбягващото поведение на Ана напоследък се разширява и върху социалните ѝ контакти – тя предпочита да остава сама вкъщи и избягва срещи с близки приятели. Ана споделя и за наличието на натраливи и тревожни мисли, които включват опасения за предстоящи катастрофални събития, включително злополуки, заболявания и природни бедствия. Ана прекарва няколко часа всеки ден в извършване на различни ритуали, които ѝ помагат да облекчи безпокойството си (напр., броене, подреждане на предмети в точно определен ред). Тя признава, че тези поведения отнемат значително време, пречат на ежедневния ѝ живот и цялостно изглеждат безсмислени, въпреки това се чувства принудена да ги извършва.
Ана съобщава за изключително силно чувство на празнота, което преживява дори отвъд посочените по-горе симптоми. Тя често се чувства откъсната от себе си и заобикалящата я среда. Въпреки страданието си, Ана трудно изразява емоциите си и се стреми да минимизира въздействието на симптомите си по време на диагностичната сесия.
1. Кои критерии за абнормност разпознавате в описания случай?
2. Каква е предполагаемата диагноза в случая на Ана?
3. Имате ли идеи за диференциална диагноза?
4. Възможно ли е наличието на коморбидност?