Section outline
-
КУРСЪТ СЕ ПРОВЕЖДА ПРИСЪСТВЕНО, СЪГЛАСНО ИЗГОТВЕНИЯ ГРАФИК
ПО АДМИНИСТРАТИВНИ ВЪПРОСИ СЕ ОТНАСЯЙТЕ КЪМ СЕКРЕТАР-СПЕЦИАЛИСТА ОТ ДЕПАРТАМЕНТ ИНФОРМАТИКА, ОТГОВАРЯЩ ЗА ВАШАТА ПРОГРАМА
-
ЛЕКЦИЯ 1
Увод в информационните системи
В настоящия модул се прави въведение в информационните системи, които представляват необходимо организационно средство за доставяне на информационни услуги в рамките на всяка една организация, независимо от размера й. Дефинират се основни понятия като данни, информация, знание, бизнес системи и процеси. Дава се дефиниция на понятието информационна система като специален тип бизнес система, в която бизнес процесът обхваща информационните дейности на организацията. Те следва да се разглеждат като организационно и управленско решение, използуващо информационни технологии. Тяхното прилагане изисква детайлното познаване на дадена организация заедно с нейните основни характеристики: човешки ресурси, структура, оперативни процедури, политики и култура.
Основно изискване към всяка информационната система е да осигурява и поддържа интегриран информационен поток в рамките на дадена организация, така че във всеки един момент от време, всеки, който се нуждае, да може да получи необходимите му сведения. Информационната система се дефинира чрез функциите, които предоставя на своите потребители.
Информационните системи в организацията могат да се класифицират по два основни признака: функционална област и нива на вземане на мениджърски решения. Разбира се в практиката отделните видове информационни системи не са така ясно обособени, понеже информацията, свързана с дадена бизнес дейност може да представлява входни данни за друга подобна дейност. Затова често в рамките на дадена организация се говори за единствена информационна система, която осигурява информационното й обслужване.
Благодарение на новите информационни технологии в последните години се наблюдава взаимна зависимост между организацията и нейната информационна система. По-точно промените в бизнес стратегиите, правилата и процедурите налагат промени и в основните елементи на информационната система. Нейната роля нараства все повече и обхваща не само вътрешни организационни обекти, но и външни – клиенти, конкуренти и продавачи. Често желанието на организацията да предприеме определени действия критично зависи от възможностите на нейната информационна система бързо да предостави необходимата за случая актуална информация. Всичко това закономерно води до извода за разширяващия се обхват на информационната система. Тя повишава гъвкавостта на организацията и нейната производителност. Информационните технологии осигуряват на мениджърите средства за по-точно планиране, прогнозиране и следене на бизнес процесите. Интернет представлява основната технологична инфраструктура на електронната търговия и бизнес. Крайният резултат от прилагането на новите технологии е превръщането на организациите в електронни фирми
-
Лекция 2
Класификация на информационните системи по функционални области
Информационните системи се класифицират по функционални области. Основните функции на организацията – производство, маркетинг и продажби, управление на човешките ресурси, финанси и счетоводство - се поддържат от обособени системи.
В зависимост от функционалните области, които обслужват информационните системи могат да се разделят на две големи групи:
- Функционални информационни системи
- Интегрирани организационни приложения
-
Лекция 3
Класификация на информационните системи по нива на управление
Връзката на информационните системи с нивата на вземане на мениджърски решения, т.е. с йерархичното ниво на управление на организацията е особено важна. По този начин се определя предназначението на информационните системи, специфичните информационни потребности и изисквания за всяко ниво, за удовлетворяването на които са необходими определени информационни технологии. Така обособените типове информационни системи обслужват произволни функционални области на бизнеса.
Счита се, че всяка организация се състои от три нива: стратегическо, тактическо, оперативно и следните основни функционални области: продажби и маркетинг, производство, финанси, счетоводство и човешки ресурси. Всяко ниво се обслужва от определени типове информационни системи, които доставят определени услуги. По този начин се различават три основни категории:
- системи за оперативно управление
- системи за тактическо управление
- системи за стратегическо управление
Според йерархичното ниво на управление и използваните информационни технологии се обособяват следните основни групи информационни системи:
- системи, автоматизиращи офис дейностите и съвместната работа - обслужват всички нива на управление и осигуряват интегрирането на новополучените знания в бизнеса;
- системи, обработващи транзакции (TPS – Transaction Processing Systems) – обслужват операционното ниво на управление;
- управленски информационни системи (Management Information Systems)– обслужват тактическото ниво на управление;
- системи, подпомагащи вземането на решения (Decision Support Systems) - обслужват тактическото ниво на управление;
- системи, подпомагащи изпълнителния директор (Executive Support Systems)- обслужват стратегическото ниво на управление.
-
Лекция 4
Модел на процеса "вземане на решения". Информационнно моделиране.
Информационната система предоставя информационни дейности - събира, съхранява, обработва и разпространява информация. Тя се дефинира чрез функциите, които предоставя на своите потребители.
„Познавателен стил" е термин, използван в психологията, описващ в най-широк смисъл начина, по който хората усвояват информация, обработват я, свързват я със своите знания и я използват, за да вземат решения. Познавателният стил и предварителните знания действат като филтри за информацията, подавана към вземащия решение. Той е важен при проектирането на справките, които се получават от информационната система.
Ефективното генериране на решения помага на дадена организация да постигне целите си, които си е набелязала. Процесът на вземане на решения е най-критичната от нейните дейности. В модула се дискутира моделът на процеса „вземане на решения“ и видовете решения.
Информационното моделиране е основна дейност при разработването на информационните системи. За да се изгради, експлоатира и поддържа една информационна система на първо място е необходимо да се обхване и представи подходящо информацията, свързана с дадена организация. След като информацията бъде обхваната, тя ще може да се разпространява между потребителите на системата и ще може да се използува при управлението на организацията. Информационно моделиране се нарича процесът на изграждане на компютърно-базирани символни структури, които представят абстрактно някаква част от обкръжаваща ни действителност. Символните структури се наричат база от информация, а моделираната част от действителността – приложение.
Дискутират се обхвата, предназначението и елементите на архитектурата на информационната система, както и разработените индустриални архитектури. Предназначението на последните е да систематизират и представят общите дейности на предприятията от даден отрасъл и подотрасъл, да определят информацията, необходима за тяхното реализиране.
-
Лекция 5
Моделиране при информационните системи
(продължение на темата)
-
Лекция 6
Управление на ресурса "данни"
В съвременния свят се наблюдава изострена конкуренция в бизнес средите, при което се налага ефективно управление на голяма по обем информация, отнасяща се до работата на цялата фирма с оглед навременното вземане на решения при динамичните бизнес условия. В настоящия модул се изследват двата основни подхода за управление на данните:
- традиционен подход с използуване на файлове;
- подходът “бази от данни”.
Анализират се основните характеристики, прилики и различия между тях. Коментират се дейностите, отнасящи се до управлението на данните като организационен ресурс.
-
Седмично задание Forum
-
ТЕКУЩО ОЦЕНЯВАНЕ - ТЕСТ №1
9 АПРИЛ 2024
ПРИСЪСТВЕНО ПО ВРЕМЕ НА ЛЕКЦИЯТА
Първо текущо оценяване обхваща материала разгледан в лекции 1-6.
Тестът съдържа: въпроси от тип" множествен избор/един верен отговор"; от тип "да/не ; отворени въпроси. Целият тест дава 100 т., праг за преминаване - 51 т. Вариантът на всеки от участниците е индивидуален. Ще бъде оценявано изпълнението на студенти с поне 3 регистрирани присъствия (изпълнение на седмични активности), обявени през е-студент - ДА в съответната графа. Останалите опити няма да се оценяват.
Оценките на изпълнението на Тест №1 ще бъдат публикуване до пет дни след провеждането му. На разположение за самоподготовка са материалите в систeмата Moodle.
Скала за оценяване за Тест №1
Под 51т .= Слаб 2; 51-60т. = Среден 3.00; 61-65т. = Добър 3.50;
66-70т. = Добър 4.00; 71-75т.= Мн.добър 4.50; 76-83т. = Мн.добър 5.00
84 - 91т. = Отличен 5.50; Над 91 т. = Отличен 6.00
-
Лекция 7
Моделиране на данните при информационните системи
Информационното моделиране е основна дейност при разработването на информационните системи. Архитектурата на информационната система предполага:
- Моделиране на данните и процесите в организацията;
- Представяне на бизнеса на организацията чрез модела.
В зависимост от степента на формализация, методите за моделиране са формални и неформални.
Според областта на приложението методите за моделиране се делят на две основни групи - системно-ориентирани и универсални методи.
В настоящата тема се разглеждат въпроси, свързани с моделиране на данните в дадена информационна система.
Концептуално моделиране се нарича процесът на изграждане на база от данни, независимо от начина на нейното реализиране. Представлява важен етап от разработването на модели, чрез които да се представят свойствата на разработваните приложения по близък до потребителите начин. С понятието „концептуален (семантичен) модел“ се означава абстрактното представяне на явления от реалния свят, присъщи на определено приложение.
В практиката най-често използваните модели на данни са:
- ER/EER;
- ORM (Object Role Modeling);
- клас диаграмите в UML.
Подобреният модел “обект-връзка” или както се означава EER модел (enhanced entity-relationship) е основен семантичен модел. Той обогатява E-R модела (вж. Модул 6, Бази от данни – част І), разработен от Чен с допълнителни средства, които повишават семантичната му изразителност.
В настоящия модул са представени новите понятия: специализация, обобщение и категории като разширения на класическия E-R модел. Разгледани са означенията, използувани в ЕER диаграмите за изобразяване схемата на базата. Тези означения са сравнени с клас-диаграмите, използувани в UML, които представляват съществен елемент от обектните методологии за моделиране.
Подробно разписан текст по темата: Пенева Ю. Принципи на базите от данни, НБУ, 2017, глава 6. Книгата е налична в библиотеката на НБУ.
-
Лекция 8
Моделиране на данните при информационните системи
Продължение на темата
-
Лекция 9
Моделиране на процесите при информационните системи
Цялостната дейност, реализирана в организацията, е много сложна. За нуждите на управлението е необходимо тя да бъде декомпозирана на процеси и подпроцеси. Този подход се използва често от мениджърите. Потребителите са ориентирани към осъществяването на определени действия. За тях е по-лесно да опишат какво правят, отколкото да определят абстрактната информация, която обработват. Ето защо моделирането на процесите е естествената отправна точка при моделирането на информационната система.
При моделирането на процесите приложение в практиката намират различни модификации на структурния метод както и UML (Unified Modeling Language).
Структурният метод възниква в края на 70-те години. Той се определя като метод за йерархично функционално декомпозиране. Структурният метод разглежда всяка софтуерна система като състояща се от някакви входове, които биват преобразувани в някакви изходи чрез трансформация.
UML е най-използвана спецификация на групата OMG (Object Mgmt Group) и е средство за моделиране на структурата, поведението и архитектурата на приложението, включително структурата на данните и цялостния бизнес процес.
В темата са представени накратко структурният метод и основните диаграми в UML.
Весели празници!
-
Лекция 10
Подходи за разработване на информационни системи
Отправна точка при изграждането на нова или подобряването на съществуваща информационна система е възникването на бизнес проблем, чието решаване ще допринесе за по-доброто функциониране на цялата организация. В последствие идеята се оформя във вид на задание, описващо новите функции на информационната система. Проектантите избират технологичните средства – хардуер и софтуер, а специалистите по информационни технологии създават нови или усвояват съществуващи програмни решения. Разработеният софтуер се тества, за да се установи дали заложените функции работят правилно. Следва етап на внедряване, който включва обучение на потребителите и цялостно преминаване към работа с новата информационната система.
Независимо кой произвежда софтуера изграждането на една информационна система преминава през четири основни фази:
- стартиране (initiation);
- разработване (development);
- реализация (implementation);
- функциониране и поддържане (operation and maintenance).
Съществуват няколко подхода за разработване на информационни системи:
- Традиционен подход
- Прототипиране
- Разработване чрез софтуерни пакети
- Разработване от крайния потребител
- Възлагане на външен изпълнител (outsourcing)
Следва да се отбележи, че независимо от избрания подход, изграждането на една информационна система преминава през четирите основни фази, описани по-горе.
В настоящия модул се разглеждат въпроси, свързани с подходите за разработване на информационни системи.
-
Лекция 11
Управление на хардуерните, софтуерни и мрежови ресурси
В темата се разглеждат въпроси, отнасящи се до хардуерните, мрежовите и софтуерни ресурси като компонент от инфраструктурата на всяка информационна система.
-
ЛЕКЦИЯ 12
NoSQL бази от данни
В последните години се наблюдава бързо нарастване на обема на генерираните, обработвани, анализирани и архивирани масиви от данни. В допълнение се появят специфични типове от данни, генерирани от нови източници като сензори, системи за мониторинг, GP S- системи и др. Всичко това поставя предизвикателства относно управлението на подобни обемни масиви.
Информацията, която се съхранява в база от данни е структурирана, защото е организирана по точно определен начин, съобразно дадени ограничителни условия, дефинирани в схемата на базата от данни. Така например, всички записи в една таблица имат един и същ формат и спазват еднакви ограничителни условия.
В реалния живот обаче не винаги е възможно всички данни, които ще се събират и съхраняват да са със строго определена предварително структура. Често в данните може да се забележи някаква обща структура, но не всички я спазват напълно. Някои атрибути са общи за повечето елементи, други само за малка част или се отнасят за отделен елемент. Допълнителни елементи и атрибути могат да възникват без предварително да са предвидени в схемата на данните. Такива данни се наричат полуструктурирани, като за тяхното представяне най-често се използват модели, базирани на йерархичния (дървовиден) модел на данните.
Съществуват и т.нар. неструктурирани данни, които имат съвсем неопределена схема. Пример за такива данни са Web страниците в HTML (HyperText Markup Language) формат, наричани още и HTML документи.
Всичко това означава, че традиционните релационни бази от данни, при които се срещат до 10 стандартни типа, работи се с езика SQL и се спазват принципите на нормализация стават непригодни за обработването на големи множества от данни. Това води до създаването на нов клас от продукти, наречени NoSQL бази от данни, които не поддържат SQL и/или не са релационни. В тази група попадат продукти, които са доста технологично и архитектурно разнообразни, възникнали около определени потребности. Следва да се има предвид, че са правени много опити за използването на SQL за многопотребителски достъп до големи масиви от данни – обектни СУБД, чисти XML бази от данни или специализирани СУБД – всички тези алтернативи са погълнати от релационните СУБД (обикновено XML се използва за индексиране на текстове) или от OLAP средствата. Терминът NoSQL описва софтуерни продукти, които позволяват използването на нерелационни бази от Web разработчици.
-
ТЕКУЩО КОНТРОЛНО № 2
28 МАЙ 2024
ПРИСЪСТВЕНО ПО ВРЕМЕ НА ЛЕКЦИЯТА
Второ текущо контролно обхваща материала, разгледан в лекции 7 -12.
Тестът съдържа: въпроси от тип" множествен избор/един верен отговор"; от тип "да/не ; отворени въпроси. Целият тест дава 100 т., праг за преминаване - 51 т. Вариантът на всеки от участниците е индивидуален. Ще бъде оценявано изпълнението на студенти с поне 3 регистрирани присъствия (изпълнение на седмични активности), обявени през е-студент - ДА в съответната графа. Общият брой на присъствията следва да бъде >=50%, т.е. общо шест за семестъра. Останалите опити няма да се оценяват. На разположение за самоподготовка са материалите в систeмата Moodle.
Оценките на изпълнението на Тест №2 ще бъдат публикуване до пет дни след провеждането му.
Скала за оценяване за Тест №2
Под 51т .= Слаб 2; 51-60т. = Среден 3.00; 61-65т. = Добър 3.50;
66-70т. = Добър 4.00; 71-75т.= Мн.добър 4.50; 76-83т. = Мн.добър 5.00
84 - 91т. = Отличен 5.50; Над 91 т. = Отличен 6.00
-
4 ЮНИ 2024 - ПОСЛЕДНА ЛЕКЦИЯ
ОФОРМЯНЕ НА ОЦЕНКИТЕ ОТ ТЕКУЩ КОНТРОЛ
Допълнителна възможност за явяване на първо или второ текущо контролно за студенти, които са взели участие в онлайн седмичните дейности (имат поне 6 такива). Останалите работи няма да се проверяват. Поправка или повишаване на оценки - старите оценки се анулират.
Студентите, които не са регистирали >=50% присъствие, т.е. общо шест активности за семестъра се явяват на финален изпит.
Вариантите на всеки от участниците са индивидуални. Допуска се работа само по един тест. Студенти с две слаби оценки от текущото оценяване се явяват на финален изпит по време на сесията.
ВСИЧКИ ИЗПИТВАНИЯ СА ПРИСЪСТВЕНИ!
-
Финален изпит
Уважаеми студенти!
Изпитът е присъствен и ще се проведе на:
CITB709 Информационни системи 25.06.2024 13:00 14:30 706 - 2к. На него следва да се явят студенти:
- без оценки от текущ контрол;
- със слаб успех от текущ контрол;
- желаещи по-висока оценка от изкараната на текущ контрол;
- студенти от стари випуски (с предварително подготвен индивидуален протокол).
Студенти с една оценка от текущо оценяване могат направят липсващия (или неуспешен) тест вместо финален изпит.
Изпитът е с писмен тест и е присъствен. Тестовите елементи са: въпроси с множествен избор, въпроси "да/не" и отворени въпроси. Целият тест дава 100 т., време за работа 70 мин. Скала за оценяване:
Под 51т .= Слаб 2; 51-60т. = Среден 3.00; 61-65т. = Добър 3.50;
66-70т. = Добър 4.00; 71-75т.= Мн.добър 4.50; 76-83т. = Мн.добър 5.00
84 - 91т. = Отличен 5.50; Над 91 т. = Отличен 6.00
Оценките на изпълнението на финалния изпит ще бъдат публикувани до седем дни след провеждането му. Вариантите на всеки от участниците са индивидуални. Не се допускат въпроси по съдържанието на теста.
Учебно съдържание за подготовка можете да намерите в системата Moodle.