РАЛИЦА ФИЛИПОВА

Родена съм в центъра на София и там минаха първите ми седем години – с ключ на врата, филия с червен пипер и олио, собствена „банда“ и безплатни прожекции в лятното кино. След това преминах през различни периоди – мечтаех си да имам къща на село и да стана краварка, после да уча ветеринарна медицина и най-накрая в осми клас разбрах, че въобще не ми харесва светът на възрастните. Изходът сам се показа – от „Детска редакция“ на Българското национално радио ми предложиха да напиша поредица репортажи за моето едномесечно приключение в Грузия. От тогава до днес работата в медии с и за деца и млади хора е моето бягство. Завърших „Журналистика“ в СУ, след години защитих докторантура в НБУ, а това лято почти приключих и с втора си магистратура в НБУ. 35 години работих в БНТ в „Детски и младежки програми“ като автор, редактор, водещ и продуцент. Автор съм на книги за тийнейджъри и на първото помагало за деца с дислексия „Тити рисува букви“.

Не си забравих и мечтите – вече имам къща на село, но крави там вече няма. Фантазирам си ги. В къщи живеят две кучета и три котки. В градината ми се хранят ято опитомени синигери и кълвачи. Току-що завърших и курс по фотография. Имам грънчарско колело, статив за рисуване, спортни обувки за ходене и колело.

Обичам да слушам истории и да чета Исабел Алиенде. Амели Пулен е моето истинско, но прикрито от възрастните „Аз“.

Ако не си вдигна телефона, значи съм на кино или ловя риба в лодката ни по средата на някой язовир. Не се отказвайте обаче. Пак ми позвънете. Може и да изиграем една дама.