Тема 5

Тема 5 продължава синтезираното представяне на възможностите и капацитета на ЕС да действа, като класически актьор в междунаордните отношения (чрез обща дипломация и военна сила). 

В тази лекция е обърнато внимание на военнияте възможности на ЕС за действие в междунаордната среда. За тази цел тук са разгледани няколко водещи проблема:

1. Отношенията НАТО - ЕС в сферата на отбраната и сигурността - Въпросът е представен в динамиката на еволюцията на тези отношения. Еволюцията се разглежда през две призми - появилите се аспирации и необходимост от страна на на ЕС за самостоятелна военна и отбранителна роля и капацитет в пост-биполярния свят и отношението на водещия партньор на европейските държави в рамките на НАТО , САЩ към тези аспирации и усилия. 

2. Проблемите пред ЕС в изграждането на собствени военни възможности: проследен е противоречивият процес на формиране и развитие на ОПСО на ЕС и са посочени някои от водещите настоящи проблеми в това отношение.

Abstract EU-NATO relations have long amounted to a beauty contest. In reality, the EU and NATO are very different organisations: the former is an actor, the latter is an instrument. Taking this into account, and leaving behind the often emotional and ideological debates, an effective division of labour can be designed for the three key functions of security and defence: strategy, operations, and capabilities. The result can be a European pillar of the European allies and partners of NATO – which also make up the EU – that contributes to collective defence while achieving strategic autonomy for expeditionary operations. The questions remains whether such a pillar should eventually also seek strategic autonomy in territorial defence. Eventually, a new NATO could emerge: a US-EU alliance.