Тема 3

Тема 3 към курса е иззградена около няколко основни проблема:

1. Първата част от лекцията представя специфичната логика, в която Европейският съюз развива стремеж, политически капацитет и конкретни институции за активно участие в международните отношения и среда. Лекцията очертава наличето на специфична динамика в това отношение, която се определя от два взаимносвързани фактора: динамиката в международната среда (която отправя предизвикателства, но и отваря възможности за утвърждаване на даден субект в международните отношения) и вътрешната логика на интеграцията (паралелното стъпване на общностен и междуправителствен подход).

2. На базата на това разбиране, като втора стъпка е разгледана еволюцията на ЕС по отношение на стремежа, политическия капацитет и изграждането на институции за активно участие в междунаордните отношения. Тук това развитие е представено в три основни етапа:

 - Поява на Европейското политическо сътрудничество в сферата на външната политика

 - Институционализирането на ЕПС след Единния Европейски Акт 1986 г.

 - Преминаването към Обща външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и създаването на Европейска политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) с договорите от Маастрихт и Амстердам

 - Натрупването на проблеми и еволюционни стъпки в развитието на ОВППС и ЕПСО - ОПСО в периода след Амстердам.

Водещият акцент на лекцията е върху специфичната логика на възникване и развитие на възможностите на ЕС да води класическа обща външна политика. Именно разбирането, че външната политика и политикта за сигурност и отбрана са едни от най-важните елементи на националния суверенитет обясняват в значителна степен характера и специфичната логика на функциониране на ОВППС и ОПСО на ЕС, които стъпват на значим междуправителствен елемент и бавно развиват възможности за по-гъвкаво взимане на решения. 

Статията анализира една от историческите промени в развитието на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на Европейския съюз, осъществена с договора за Европейски съюз от Амстердам 1997 г. Това е решението за изграждане на оперативен капацитет на ЕС за осъществяване на т. нар. "Петерсбергски задачи" - "хуманитарни и спасителни операции, мироопазващи операции и военни операции за овладяване на кризи, включително и операции за мироналагане. В исторически контекст договорът от Амстердам предвижда този оперативен капацитет да бъде предоставен на ЕС от Западноевропейския съюз. В последствие това решение ще доведе до  сливането на Западноевропейския съюз със структурите на Общата външна политика и политика за сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Статията анализира новите елементи в развитието на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС, заложени в ДЕС от Амстердам (1997 г.)

Студията представя и анализира потенциала и реалните възможности на ЕС да бъде актьор в сферата на сигурността, с оглед на ДЕС от Лисабон 2009 г. 

Най-новият стратегически документ на ЕС в сферата на външната политика и сигурността.

Втората стратегия за сигурност на ЕС от 2016 г. 

Първата стратегия за сигурност на ЕС от 2003 г.

Студия на изследовател от Стокхолмския институт за изследване на международния мир (SIPRI), относно приетата през 2003 г. Стратегия за сигурност на ЕС.