Практиката на клиничния психолог позволява различни видове интервенции, общото между които е, че се извършват по психичен път и целят повлияване на психичните процеси на индивида.

Основните типове интервенция в клиничната психология може накратко да дефинираме по следния начин:

Психохигиена: индивидуално поведение и клинични интервенции, насочени към съхраняване и укрепване на здравето

Психопрофилактика: психологически методи и стратегии за интервенция, които помагат за предотвратяването на различни видове разстройства. Цели на психопрофилактиката са:
- изменение и снижаване на поведенческите и вътрешнопсихичните рискови фактори (напр. пушене, негативна себеоценка)
- отстраняване или снижаване на факторите на риска в социалното и физическо обкръжение
- засилване на вътреличностовите защитни фактори, способстващи за укрепване на здравето
- създаване на условия в обкръжението, способстващи за поддържане на здравето - напр. на работното място
- кризисна интервенция (вж. по-долу)

Психична рехабилитация: възстановяване на нормалното психично функциониране на пациента, пострадал от разстройство; предотвратяване или смекчване до минимум (при хронични или неизлечими разстройства) на дълговременните последствия. Целта е да се помогне на човека, пострадал от разстройство, да се включи отново в работата си, в социалната среда и обществото.

Кризисна интервенция: професионална психосоциална помощ, която се предоставя на лица, изпитали продължително нарушение на психичното и социално равновесие в следствие на някакво критично житейско събитие; целта е да се възстановят способностите за функциониране на психиката им, каквито са били преди настъпване на събитието


Стрес и справяне

Най-общо стресът може да се дефинира като характеристика на ситуация, в която човек се чувства претоварен психофизиологично - тогава терминът означава ситуацията и може да се замени с думата "стресор". От друга страна "стрес" може да означава състоянието на психофизическо напрежение като реакция на гореспоменатата ситуация. Създателят на теорията за стреса Ханс Селие подчертава, че той е нормална реакция и ние винаги сме изложение на стресови въздействия от обкръжението. Сами по себе си стресовите събития рядко стават причина за психични разстройства; те стават това, когато се съчетаят с вътрешни и външни фактори.
Когато стресът разстройва нормалното функциониране, говорим за "дистрес" (вж. класическото произведение на Селие "Стрес без дистрес", преведено на български език). Справянето със стреса (coping with stress) зависи от една страна от факторите на личността (защитните механизми), а от друга - от получаваната социална подкрепа.
Може да класифицираме стресиращите събития (стресорите) по следния начин:
- макростресори: това са критични, променящи живота събития
- травматични събития
- микростресори: всекидневни натоварвания
- хронични натоварвания

Ultime modifiche: lunedì, 2 ottobre 2023, 14:37