PSYB500 Увод в клиничната психология

Хуманистичната психология възниква преди Втората световна война като трето голямо направление в психологията, което се противопоставя както на психоанализата, така и на бихейвиоризма критикувайки ги, че се фокусират върху отделни аспекти на психиката като например вътрешни конфликти или процеси на научаване, но не вземат предвид цялостната личност в нейната взаимозависимост с обкръжението й, както и уникалността на съществуването на отделния индивид. Измежду създателите на хуманистичната психология особено известни са Абрахам Маслоу (преди всичко с теорията му за мотивацията), Джордж Кели (с теорията му за личните конструкти), както и Карл Роджърс с неговия метод за консултиране и психотерапия, който първоначално се нарича "клиентцентриран", а в днешно време - "личностноцентриран подход".
Ще се спрем накратко на главните характеристики на този подход, тъй като той е от особено голямо значение за практиката на клиничната психология.
Карл Роджърс се фокусира в работата си върху психичното развитие на индивида и ролята на условията, което социалното обкръжение осигурява за това развитие. Неговата централна хипотеза е, че индивидът носи в себе си неизмеримо големи заложби (потенциал) да разбира себе си, да променя своята Аз-концепция и основните си нагласи. Реализирането на този потенциал в живота на индивида Роджърс определя като "тендеция към себеактуализация". За оптималното протичане на себеактуализацията е необходимо наличието на една точно дефинирана атмосфера, характеризираща се с 3 вида стимулиращи психични нагласи:
1) Емпатично разбиране: способността на майката (другия, терапевта) да се вчувства в преживяванията на детето (субекта, пациента), да вербализира, т.е. формулира чрез думи, тези преживявания и да казва (показва) на детето, че е разбрано - това е условието детето (субектът, пациентът) да се почувстват разбрани
2) Неподправеност, автентичност: способността да се отнасяш с другия неподправено, без фалш, да не показваш емоции които всъщност не преживяваш
3) Безусловно положително приемане: способността да се приема другия такъв, какъвто е - т.е. безусловно, а не само ако е такъв, какъвто искаме да бъде (условно)

Как тези характеристики на обкръжението благоприятстват себеактуализацията?
Когато една личност се чувства уважавана и приета, тя започва все повече и повече да харесва себе си (себеприемане). Благодарение на емпатичното влияние започва все повече и повече да забелязва протичането на вътрешните си преживявания (себеразбирансе). В такава степен, в каквато човек разбира и уважава себе си, неговият Аз се развива в съзвучие с преживяванията; така човек става по-автентичен и истински.

N.B. Повече за хуманистичната психология може да прочетете в съответните статии в "Енциклопедия по психология", а също и в книгата "История на модерната психология" от Шулц и Шулц, изд. Наука и изкуство, поредица "Съвременна чуждестранна психология". Повече за личностноцентрирания подход може да прочетете в напр. "Принципи на психотерапията" от Брайс Ейвъри, изд. ЛаковПрес 2000.