При оценката на състоянието като "психично разстройство" се взимат предвид различни норми. В психологията си служим със следните видове норми, които разглеждаме като взаимодопълващи се:
1) Статистическа норма: психичните характеристики се описват чрез нормалното разпределение, базирано на средноаритметични данни за разпространението на съответната характеристика; от тази гледна точка "анормалното" е това, което е "необичайно"
2) Идеална норма: обосновава се чрез мирогледни и философски представи; от нейна гледна точка анормално е това, което не съответства на идеала
3) Социална норма: предписва се от обществените норми за поведение; от нейна гледна точка анормално е това, което се отклонява от обществените норми
4) Субективна норма: базира се на субективната преценка - анормално е това, което индивидът приема за анормално*
5) Функционална норма: определя се от полезността на съответната психична функция - анормално е това, което е вредно
*От голямо значение в клиничната работа е субективната преценка на страданието или т.н. "натиск на страданието": индивидът се обръща за помощ тогава, когато субективно възприеманият натиск на страданието премине определено равнище на поносимост
N.B. Повече по темата виж в Перре М., У. Бауман (ред.). Клиническая психология. Москва: Питер (превод от немски).
Модели на психичните разстройства в психиатрията и психологията
Както психиатрията, така и психологията се придържат към био-психо-социалния модел на психичните разстройства, според който в причиняването и поддържането им участват както биологични, така и психологични и социални фактори. При отделните страдания и при отделните индивиди тези фактори участват с различно тегло, ето защо е необходимо при всеки случай да се направи преценка какъв е относителния им дял. На основата на тази преценка би трябвало да се определи и терапевтичния подход.
Психиатрията е медицинска дисциплина, поради което в психиатричната практика съществува тенденцията да се обръща внимание предимно на биологичните фактори и на пациента да се предписва единствено медикаментозно лечение. В някои случаи медикаментозното лечение е единствения възможен за конкретния момент подход към пациента, но също така има немалко случаи, в които то е второстепенно и дори излишно. За психолога е важно да знае какво е неговото място в биопсихосоциалния подход и че той е компетентен да подхожда психологически към психичните дисфункции, независимо каква е тяхната генеза.
Макар че клиничните психолози са обучени и работят от позициите на различни теоретични подходи или школи, те се придъжат към биопсихосоциалният модел на тертиране на страданието независимо от теоретичния си подход.
За кратко описание на обяснителните модели в клиничната психология виж следващите лекции.
1) Статистическа норма: психичните характеристики се описват чрез нормалното разпределение, базирано на средноаритметични данни за разпространението на съответната характеристика; от тази гледна точка "анормалното" е това, което е "необичайно"
2) Идеална норма: обосновава се чрез мирогледни и философски представи; от нейна гледна точка анормално е това, което не съответства на идеала
3) Социална норма: предписва се от обществените норми за поведение; от нейна гледна точка анормално е това, което се отклонява от обществените норми
4) Субективна норма: базира се на субективната преценка - анормално е това, което индивидът приема за анормално*
5) Функционална норма: определя се от полезността на съответната психична функция - анормално е това, което е вредно
*От голямо значение в клиничната работа е субективната преценка на страданието или т.н. "натиск на страданието": индивидът се обръща за помощ тогава, когато субективно възприеманият натиск на страданието премине определено равнище на поносимост
N.B. Повече по темата виж в Перре М., У. Бауман (ред.). Клиническая психология. Москва: Питер (превод от немски).
Модели на психичните разстройства в психиатрията и психологията
Както психиатрията, така и психологията се придържат към био-психо-социалния модел на психичните разстройства, според който в причиняването и поддържането им участват както биологични, така и психологични и социални фактори. При отделните страдания и при отделните индивиди тези фактори участват с различно тегло, ето защо е необходимо при всеки случай да се направи преценка какъв е относителния им дял. На основата на тази преценка би трябвало да се определи и терапевтичния подход.
Психиатрията е медицинска дисциплина, поради което в психиатричната практика съществува тенденцията да се обръща внимание предимно на биологичните фактори и на пациента да се предписва единствено медикаментозно лечение. В някои случаи медикаментозното лечение е единствения възможен за конкретния момент подход към пациента, но също така има немалко случаи, в които то е второстепенно и дори излишно. За психолога е важно да знае какво е неговото място в биопсихосоциалния подход и че той е компетентен да подхожда психологически към психичните дисфункции, независимо каква е тяхната генеза.
Макар че клиничните психолози са обучени и работят от позициите на различни теоретични подходи или школи, те се придъжат към биопсихосоциалният модел на тертиране на страданието независимо от теоретичния си подход.
За кратко описание на обяснителните модели в клиничната психология виж следващите лекции.
Ultime modifiche: lunedì, 2 ottobre 2023, 14:33