ПИСАНЕ НА ЕСЕ
Този тип изпити се срещат най-често в:
- общообразователните курсове за знания;
- изпитите по български език за общообразователните кредити за умения.
Основните умения, които трябва да демонстрирате и които са обект на оценяване, са:
- свързаността на текста с избраната от вас тема;
- ясното формулиране на тезата;
- привеждането на достатъчни по обем, адекватни и логически обвързани доказателства в подкрепа на тезата;
- добре изразената структура на есето с ясни логически преходи между отделните му части;
- уменията в областта на правописа и пунктуацията и уместната употреба на езиковите изразни средства.
1. Най-напред прочетете внимателно всички предложени теми. Ако не разберете правилно смисъла, бъдещият ви отговор може да се окаже встрани от темата. Поради това е добре да се запитате: “Каква е задачата, поставена чрез темата?” Обикновено от Вас се иска да обясните, да обобщите, да направите оценка, да сравните и т.н. В различните случаи се изисква различен подход за написване отговора.
2. Добре е да се насочите към онази тема, по която вече сте разсъждавали и имате изградено мнение. Ако пишете върху добре позната тема, бихте изградили вашето есе с много по-голяма лекота, отколкото ако се заемете с нов и непознат за вас проблем.
3. Обърнете внимание дали избраната тема не е съпроводена и с допълнителни инструкции. В някои случаи те включват уточнения, изисквания за обема на отговора, за включването на описания или цитати, за начина на организиране на текста и т.н.
4. Отделете няколко минути, за да обмислите общата концепция за своя отговор. Изберете правилния подход към темата още преди да я развиете. Ако оформите в съзнанието си основната теза във Вашето изложение, обяснителните и илюстративните детайли ще “изплуват” сами в хода на писането. В противен случай рискувате или да се отклоните от темата, или да напишете поредица от несвързани абзаци.
5. Дори да имате идея, тя може да получи различни реализации, заради случайни хрумвания в процеса на писането. Така е възможно да се получи текст, който не е напълно съобразен с темата, или е неясен и дори вътрешно противоречив. Затова първо си съставете кратък план на есето – основната ви теза, аргументите и тяхната последователност, заключението.
6. В уводната част формулирайте своята основна теза. Тя трябва да отразява мнението, позицията Ви по поставения въпрос. Не е необходимо тезата да бъде оригинална и неповторима. Разбира се, можете да изразите своя уникална позиция – такава изпитна работа ще бъде оценена високо от проверителите. Но все пак не отивайте твърде далеч и не формулирайте мнение, което не споделяте. Помнете, че то после трябва да бъде добре защитено.
7. Втората част на есето е неговото изложение, в което трябва да “разложите” основната си теза на последователни подтези, които да защитите със специфични аргументи. Аргументите трябва да бъдат конкретни, насочени в подкрепа на съответната подтеза, а не самоцелни и неуместни. Оформяйте специфичните аргументи в отделни абзаци от по няколко изречения, като се стараете да изградите ясни логически връзки между тях. Не навлизайте твърде много в детайли и подробности. Нека текстът Ви да бъде стегнат и ясен.
8. При започването на нов абзац се обръщайте към плана, който сте си съставили. Ако ви хрумне по-добра идея, този план може да бъде коригиран, но е препоръчително да правите съществени промени, особено ако голяма част от текста вече е написана. Не забравяйте, че планът е предпоставка за необходимата цялост и единство на текста.
9. Напишете кратко и ясно заключение, в което да обобщите своята основна теза и нейната аргументация. Заключението трябва да бъде логически обвързано с изложението и особено с въвеждащата част на текста.
10. След като завършите прочетете текста си внимателно, за да видите дали съответства на това, което сте възнамерявали да напишете. Този прочит може да ви подскаже необходимостта от промени, които можете да вмъкнете между редовете или в страничните полета на листа. Използвайте и възможността да поправите и своите правописни, граматически и пунктуационни грешки.