Ето някои по-важни дати и събития:
1880 - Вилхелм Вунт основава първата лаборатория по експериментална психология във Лайпциг, Германия. Негови ученици са между другото Лайтнър Уитмър и Емил Крепелин
1896 – Лайтнър Уитмър създава първата психологическа клиника (psychological clinic) към Пенсилванския университет, за да третира деца с обучителни затруднения; тя е прототип на по-късно появилите се Консултативно-педагогически центрове за деца (Child Guidance Center);
по същото време в Германия Емил Крепелин създава първата психиатрична класификация на болестите и прави опити за въвеждане на психологически експерименти в психиатричната практика, а във Виена Зигмунд Фройд създава психоанализата
1905 – Алфред Бине и Теодор Симон създават във Франция теста Бине-Симон: първата скала за измерване на интелигентност при деца; в Швейцария Карл Густав Юнг създава Асоциативния тест (за изследване на „афективно наситени комплекси”)
1907 - Лайтнър Уитмър създава списанието "The Psychological Clinic"
1907 - започва да излиза списанието "Abnormal Psychology"; понятието "психология на абнормностите" отчасти се покрива с "клинична психология", но включва също така и терапията на психичните разстройства
1908 – бившият психиатричен пациент Клифърд Биърс създава в САЩ Движението за психична хигиена
1909 - Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг посещават САЩ по покана на Дж. Стенли Хол; Фройд изнася поредица от лекции към Университета Кларк в щата Масачусетс
1909 - в САЩ се създава първата Поведенческа клиника за работа с малолетни правонарушители
1912 - Дж.Е.Уолъс Уолин създава психообразователна клиника към Университета на Питсбърг
1914 - 1918: по време на Първата световна война броят на психолозите нараства бързо поради търсенето им за нуждите на армията; създават се тестове за класификация и подбор (Арми Алфа и Арми Бета, Psychoneurotic Inventory, тестирани са над 2 милиона души), както и методи за обучение на специализиран персонал, а също и методи за отсяване на негодни и рехабилитация на ранени; по този начин е осигурен бързият растеж на психологията през следващите 2 десетилетия
1916: Търман адаптира в САЩ теста за интелигентност на Алфред Бине; американската адаптация става известна под името тест "Станфорд-Бине"
1917 - основава се Американската асоциация на клиничните психолози, която през 1919 става подразделение на Американската психологическа асоциация (АПА)
1921 – Херман Роршах създава в Швейцария проективния тест с мастилените петна
1935 - Дж. А. Кели създава пътуваща психологическа клиника за подпомагане на училищата, която се финансира от щатските власти
К.M.Luttit създава няколко психологически клиники към Университета на Индиана и издава първият учебнико по клинична психология
Карл Роджърс става един от първите докторанти по клинична психология
1937 – клиничните психолози напускат АПА и създават Американската асоциация по приложна психология, като дисциплината се разделя на клинична, индустриална и консултативна психология; започва да излиза Journal of Counceling Psychology; през 1945 година приложната асоциация отново се влива в АПА
1939 – публикувана е скалата за интелигентност на Дейвид Уекслър (Wechsler-Bellevue Intelligence Scale)
В края на 30-те години в САЩ има 50 психологически клиники и 12 клиники за психологическо консултиране на деца (Child Guidance Clinics); клиничните психолози започват да предлагат услугите си в частна практика
1939 - 1945 - по време на Втората световна война броят и търсенето на приложни психолози нарастват значително; основните им функции в армията са подбор и класификация на личния състав; с Army General Classification Test биват тестирани над 20 милиона души ; психолозите предлагат също така консултиране и психотерапия
За целите на ЦРУ психологът Хенри А. Мъри, създател на Тематичния аперцептивен тест (ТАТ) (1935) разработва методи за скрининг на персонал за необичайно сложни задачи
1943 - конгресът на Американската психологическа асоциация взема мерки за координиране между академичните и професионалните психолози
След Втората световна война Veterans`Administration в САЩ назначава над 4700 клинични психолози
1946 - създаден е първият план за обучение на клинични психолози на докторско равнище
1947 - създава се Комисия за обучение по клинична психология към АПА; Службата по обществено здравеопазване отпуска субсидии за такова обучение
- започва бързо развитие на докторските програми по клинична психология
- Американската изпитна комисия по професионална психология започва да издава дипломи за правоспособност по 4 специалности: клинична, консултативна, индустриална и организационна; условието за притежаване на такава диплома е наличието на докторска степен и 5 години приемлив стаж по специалността
1949 - съществуват 41 докторски програми по клинична психология; конференцията на АПА в Боулдър, Колорадо, приема моделът "учен-практик" като основа за обучението по и практикуването на клинична психология; според този модел клиничните психолози трябва да притежават знания и умения както за провеждане на научни изследвания, така и за практическа работа с хора; за самостоятелно практикуване на клинична психология се изисква докторска степен (PhD) плюс една година клиничен стаж
През 50-години се разработват етичните правила заработата на клиничните психолози
след 1960 година в работата на клиничните психолози диагностиката и тестирането намаляват относително за сметка на психотерапевтичната работа; появяват се нови психотерапевтични модалности като поведенческата терапия и хуманистичните подходи; през 60-те години се появяват системната семейна терапия и когнитивно-поведенческата терапия
1960/80 - броят на клиничните психолози нараства неимоверно, както на работещите на частна практика, така и щатните психолози в университети, психиатрични болници, клиники за психична хигиена и др.
1973 – във Вейл, Колорадо, е приет „модела Вейл” или модела “scholar-practitioner” за обучение на клинични писхолози: в него делът на обучението за провеждане на изследвания е намален значително и се допуска клинични психолози да се обучават извън университетите в професионални психологически институти (professional schools of psychology); въвежда се докторската степен PsyD като алтернатива на PhD; понастоящем относителният дял на обучаващите се по този модел е 4:1
1977 – АРА приема, че титлата „психолог” изобщо изисква минимум докторска степен
В Европа термина "клинична психология" започва да се използва едва през 50-те години на 20 век. Дисциплината обаче се развива много преди това от една страна като психодиагностична практика (напр. теста на Алфред Бине или проективните методики), като психагогика (психологическо консултиране за педагогически цели, подобно на провежданото от Лайтнър Уитмър) (през 20-те години на миналия век се развива психоаналитичната педагогика от Ана Фройд и Аугуст Айххорн във Виена и Сюзан Айзакс и др. в Лондон и индивидуалпсихологичното консултиране от Алфред Адлер във Виена; от края на 19 век се развива психотерапията, най-напред благодарение на дейнотта на Зигмунд Фройд