Психологическата оценка е процесът, при който психолозите събират и
оценяват информацията, необходима за поставяне на диагноза, съставяне на
терапевтичен план и предвиждане на поведението. Оценяването може да
включва
- Интервю с пациента (клинично интервю)
- Преглед на съществуваща документация (например медицинска или училищна) за пациента
- Наблюдение на поведението му (в клас, в ролеви игри) и самонаблюдение
-
Тестове за измерване на когнитивни, поведенчески, личностови, семейни и
дори биологични фактори (включва използването на валидни и надеждни
оценъчни инструменти, позволяващи на психолога да сравнява стойностите
на индивида с тези на нормативни извадки)
- Обсъждания с други специалисти
Изборът
на методите за оценка зависи от естеството на представяния проблем, от
уменията и теоретичната ориентация на психолога, от целите и готовността
на пациента и от практически неща като например цената и времето.
Оценяването
е било основната дейност на клиничните психолози от появата на
специалността през 1896 година до края на Втората световна война. Днес
множество клинични психолози специализират в общо психологическо
тестиране или в тестирането на специфични популации (напр.
невропсихологично тестиране на пострадали от мозъчен удар, когнитивно
тестиране на деца в предучилищна възраст, личностово тестиране на хора с
психични разстройства и т.н).
Цели на оценяването
В повечето
случаи хората, търсещи услугите на клиничните психолози, се оплакват от
определени мисли, чувства или постъпки, които им причинявам дискомфорт
или тревоги. Те представят симптоми като страхово напрежение тревожност,
депресия, гняв, слаби оценки, междуличностни конфликти, преяждане,
безсъние, самота или дразнимост. По време на сесиите се появяват важни
въпроси като напр. „Защо синът ми се държи лошо в училище?“, „Защо не
мога да преодолея раздялата с приятелката ми?“, „Как да преодолея
паниката си, когато минавам с колата по мост?“, „Какво да направя, за да
помогна на сина ми да се справи с биполярното си разстройство?“ „Как да
се разбираме по-добре с мъжа ми?“, „Детето ми умствено изостанало ли
е?“, „На какво се дължи главоболието ми – на стрес или на някакво
сериозно заболяване, например тумор на мозъка?“ „Защо се чувствам
депресирана, след като всичко в живота ми като че ли е наред?“ „Как да
преодолея ниското си самочувствие, което ми пречи да работя добре?“
Целта
на психологичната оценка е да се разберат по-добре факторите,
допринасящи за появата и поддържането на представяния проблем. Тогава
психологът може да постави диагноза и да начертае план за терапия или
интервенция. Пример за симптом, който може да се дължи на различни
причини, е депресията. При всеки случай на депресия също е необходимо да
се оценят биологичните, психологични и социални фактори, за да се
създаде адекватна стратегия за диагностика и интервенция. Например
депресията често се появява в едно и също семейство; изследванията
показват, че често пъти се срещат или биологична предразположеност към
депресия в членовете на семейството. Ето защо ако няколко биологични
роднини имат депресивно разстройство е възможно с по-голяма вероятност и
други членове на семейството да развият депресия. Освен това обаче
депресивните симптоми може да са страничен ефект от използването на
лекарства или да са свързани с различни соматични болести или оплаквания
(напр. сърдечно заболяване, диабет, рак, хронична умора и др.). Към
психологическите фактори, свързани с депресията, спадат стресът в
семейството или работата, значими загуби (напр. смъртта на или раздялата
от обичани хора), конфликти в междуличностните отношения, личностови
разстройства като напр. гранично или антисоциално разстройство и
многобройни други психологически фактори. В проявата на депресивните
симптоми могат да играят значителна роля и социални фактори като липса
на дом, културални конфликти, расизъм, сексуална злоупотреба, финансови
проблеми и др. Също така с депресията може да са свързани други
психиатрични проблеми като напр. хиперактивно разстройство с дефицит на
вниманието, разстройство с противопоставяне и неподчинение, разстройства
на храненето и на мисленето (напр. шизофрения). Ето защо адекватната
оценка и съставянето на план за третиране на депресивното разстройство
изискват и отчитане на коморбидността.
Понякога проблемът, който се
представя, не е истинският проблем. Например клиентът може да търси
помощ за справянето с главоболие. Той може да се интересува от
използването на биофийдбек или на стратегии за релаксация, чрез които да
намали честотата и интензивността на болките. След една-две сесии обаче
психологическото изследване може да установи, че бракът на пациентката
се разпада и тя се страхува, че съпругът й й изневерява. Главоболието
може да се свързано с дистреса от неудачите в брака, но фокусирането
върху болките по време на първите няколко сесии може да е по-малко
заплашително за пациента от разнищването на болезнените теми за брака и
изневярата. Така че главоболието може да изиграе ролята на „билет“ за
психотерапия, насочена към проблемите в брака.
Мултимодалността като основен принцип на психодиагностиката
Под
„мултимодалност” се разбира интеграцията на информация, получена чрез
различни методи, с цел да се направи психологическо заключение. Тази
интеграция може да бъде извършена само от специалист-психолог, който
притежава фундаментални теоратични знания, познава отблизо методите и
умее да интегрира резултатите в една цялостна психологическа картина.
Данните
може да се отнасят до биологията (тялото), психиката и социалните
отношения. Диагностиката може да обхваща само отделния индивид, но също
така и неговите междуличностни системи (например семейството).
Вижте също статията „Психологическа оценка” от „Енциклопедия по психология” под ред. на Р.Корсини.