Доклада започва с очертаване на основните линии, които чертаят толерантността към малцинствата. На нагласите на мнозинствата към малцинствата влияят много вътрешни и външни фактори, но най-силно влияние оказват „политиките на управляващото мнозинство, медийната пропаганда и глобалния национализъм“. Под мнозинство в изследването разбираме българското население над 18г., определящи се като православни християни, неопределящи се в религиозно отношение или атеисти, или по-точно представителна извадка от тях. Под групата на малцинствата спадат различни религиозни и етнически групи, като цигани, турци, мюсюлмани, помаци, евреи, арменци, католици. Нагласите и толерантността към тях се различават.
Според резултатите от изследването мнозинството приема и уважава всички други малцинствени общности, с изключение на циганите. Тях дори „мрази“. Към тях безразличието също е най-високо. Това са две противоположни чувства, но все пак са далеч от приемането.
Първо, мнозинството е представено от извадка, която не винаги може да отрази общото мнение на цялата популация, но това не е тема на коментара. Мнението им за малцинството обаче е продиктувано от стереотипи или от генерализации. Нечестно е спрямо малцинствата всички индивиди да се слагат под общ знаменател. Например турците – от османското иго са минали много години, затова не бива да ги съдим заради нещо, което предците им са извършили. Освен това, българският народ също е поробвал и грабил, тогава това е било едва ли не нормално. За щастие, уважението и приемането им е сравнително високо.
По друг начин стоят обаче нещата с изповядващите религията ислям. Отново, този страх, омраза и т.н. са породени от действията на отделни хора и не бива да определят всички вярващи в тази религия. Тук обаче разликата е, че съвсем наскоро сме станали свидетели на абсолютно неприемливи и подсъдими действия от стана на мюсюлмани, които дълбоко вярват, че техният пророк иска това. Тоест те са реална заплаха за сегашното време и са още по-опасни, защото намират действията си за желани от Бога и за такива които ще бъдат наградени. Затова в случая аз лично оправдавам тази резервираност, въпреки че със сигурност не всички мюсюлмани я заслужават. Важно е да се повтори, че на ислямът се гледа като най-отрицателен, когато става въпрос за крайни религиозни поведения. Този проблем обаче отстъпва в ежедневието, когато омразата към циганите идва на първо място.
Връщайки се към омразата към циганите, тя също се основава на определени групи от малцинството, които за съжаление са твърде неприемани или дори мразени от обществото и цялата циганска общност се слага под общ знаменател. Подобно на крайния ислямизъм, в случая отново се наблюдава типичен за съвремието ни проблем. Но за българското население циганите са много по-отрицателна фигура, защото са част от ежедневието ни години наред. Затова лично аз смятам тези чувства за нормални. По друг начин обаче биха мислили лица, които са приятели с цигани и в добри отношения. Те виждат и другото лице на тази група, но дали не са заслепени от отношенията си с отделни лица, които всъщност за единици положителни примери. Със сигурност истината е някъде по средата.
Мнението на мнозинството е силно повлияно от обкръжението му, от политическата партия, която подкрепя. Колкото по-различно и далечно е нещо от анкетираните, толкова по-склонни са те да го заклеймяват като лошо. Незапознатостта с нещо се пренебрегва, за сметка на слуховете за него като отрицателно, особено ако такова мнение споделят идолите на дадено изследвано лице. Например между православни християни и католици няма напрежение, защото тях ги свърза християнството и според резултатите от изследването това е достатъчна причина за разбирателство. Голяма част от мненията на мнозинството преекспонират реалността, като аз отдавам това на недостатъчна запознатост и вяра в слухове.