38. Оспорване на индивидуални административни актове пред съд

Разпоредбата на чл.166, ал. 2 от АПК за спиране изпълнението на административния акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административен акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол.

Съдебен контрол на решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 6 от Закона за местното самоуправление и местната администрация е допустим.

При оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.

Правото на жалба като субективно процесуално право винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му и в законодателството не е предвиден случай, при който това право да може да бъде упражнено в неопределен срок от време. При неупражняването му или упражняването му след законоустановения срок с негативен за жалбоподателя резултат, се погасява правото на жалба и първоначалният административен акт влиза в сила.  Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК е приложима при избор на ред за оспорване, когато в индивидуалния административен акт е посочена само възможността за оспорването му по административен ред.

Първоинстанционният административен съд няма правомощия да връща или оставя без разглеждане касационната или частната жалба и протести на прокурора срещу актове на първоинстанционния административен съд.